ОТНОСНО ЛИБЕРАЛНИЯ ФАШИЗЪМ И ТОТАЛИТАРНАТА ДЪРЖАВА
През 1982 година е издадена за пръв път написаната през 1967 година книга „Фашизмът“ – от бъдещия президент Желю Желев.
„Непосредствено след издаването си книгата предизвиква голям интерес сред читателите, но е забранена само три седмици след излизането си. Макар книгата изцяло да се фокусира върху фашистките режими и да избягва всяка аналогия с комунистическите режими, цензурата открива очевидни сходства между описанието в нея на фашистката диктатура и социалистическата държавна система.“
(Интернет)
И така: очеизвадни са сходствата между Нацисткия фашизъм и Комунистическия фашизъм – дори соццензурата се усеща в един момент и забранява и изземва от книжарниците вече публикуваната книга!
А какво да кажем относно главните характеристики на Либералния фашизъм, наричащ себе си „Демокрация“ и изповядващ и постоянно кълнящ се във фамозните „Евроатлантически ценности“!
Дали поразително не съвпадат с главните характеристики на Нацисткия фашизъм!
Главните характеристики на фашизма (тоталитарната държава) според д-р Желев са:
1. Установяване на еднопартийна система.
Звучи познато, нали: само ние и нашите „Евроатлантически“ партии трябва да управляваме; ако други управляват, съществува опасност да се измени геополитическата ориентация на държавата; изборите са излишни, защото ще възпроизведат статуквото!
2. Срастване на фашистката партия и държавата.
„Евроатлантическите“ партии трябва напълно да се отъждествяват с държавата – без тях настъпва всемирен потоп! Ерих Фром казваше, че когато Хитлер се отъждестви с Германия, всеки, който говори срещу Хитлер, говори срещу Германия. Яко нали: всеки, който не споделя възторжено, усърдно и ежечасно „Евроатлантическите“ позиции на управляващите – е враг на България и путиноид нещастен и презрян!
3. Унификация на целия обществен живот.
„След като е овладяла държавата и масовите организации, фашистката партия разпростира своя контрол над гражданското общество и неговия духовен живот. Този контрол се извършва двояко: 1. Чрез „организиране“, „обхващане“ на всички и всякакви интелектуалци в „творчески съюзи“ под наблюдението на държавата. 2. Чрез принудително налагане на партийни норми за красиво, прекрасно, добро, зло, справедливо и т.н. в литературата и изкуството.“
(„Фашизмът“ – Желю Желев_
Това да ви звучи твърде познато по отношение на „Евроатлантизма“ и неистовото му желание – съчетано с брутални действия – за налагане на пълен контрол над духовния живот на гражданското общество! Разрушаване на паметници; заклеймяване и обругаване на личности; тотална и примитивна пропаганда; тотален контрол на медиите и т.н.
4. Авторитарен начин на мислене с култ към националния водач.
„Защото висш принцип на мисленето в нейната свирепо централизирана бюрократическа йерархия става авторитетът, вярата в неговата безусловна правота.“
„В съответствие с това най-висшата инстанция, която съсредоточава в ръцете си цялата власт, претендира да притежава абсолютната истина, изключваща спорове и съмнения. Тя се превръща в своеобразен категоричен императив, изискващ безусловна вяра и подчинение.“
(„Фашизмът“ – Желю Желев“
Не съществува никаква необходимост от спорове и съмнения! „Евроатлантизмът“ е абсолютната и вечна истина и категоричен императив – и изисква безусловна вяра и подчинение!
5. Концентрационни лагери.
Все още, слава богу, правоверните „Евроатлантици“ не са въвели концлагерите, но неистовите им крясъци, врясъци и писъци относно забрана на другите, „неправилни“, партии и игнориране и премахване на различните от техните гледни точки, мнения и позиции и призиви за репресии спрямо носителите и подддръжниците им, включително до арест – са многозначителни и силно обезпокоителни!
„Че партията не се стреми към власт за собствена изгода, а само в името на мнозинството. Че се стреми към власт, защото масите са слаби и страхливи, че те не са в състояние да понесат свободата или истината и трябва да бъдат управлявани и системно мамени от хора, по-силни от тях.“
(„1984“ – Дж. Оруел)
Не познавам лично Нацисткия фашизъм, но за сметка на това твърде добре опознах на гърба си Комунистическия фашизъм
– а сега и Либералния фашизъм!
НИКОЛАЙ РИЗОВ
