Края на миналата седмица отидох за разговор в един Ютюб канал, където аудиторията е с определена политическа настройка. Там водещият произвежда завъртяни гледни точки, които все остават една част от истината завоалирана. Отидох, за да дам малко подробности именно на тази аудитория. Настана мини медийна вакханалия. Та, ще внеса малко уточнения.
От няколко дни, за да не кажа седмици, се спекулира осилено за “новата партия на президента”. Как това щяло да бъде поредния му проект. Чувам политици да говорят как „бил основал три, четири партии до момента“ и сега ще дойде ред на поредния му проект. И понеже не понасям лъжата, лицемерието и малодушието ще се внеса малко уточнения. А това, което наистина ме извади от обувките е коментарът на Корнелия Нинова, която казва, че до момента президентът бил създал „пет политическите субекти“. И всички го повтарят в контекста на движението „Трети март“.
Така. Майтапът настрана, това с партиите се казва в кулоарите на Народното събрание от сериозни хора, които претендират да са фактори от държавно значение. Няма един, който да не се е изказал по темата за „многобройните партии и проекти на президента“, и няма един, който да знае за какво говори. Всички стрелят на посоки, колкото да се покажат осведомени. А истината е много встрани от тиражираните твърдения.
Необходимостта от партия на Радев, контрапункт на модела на Борисов, се роди още след провала Корнелия Нинова на изборите за 44-то народно събрание от 26 март 2017г.
Ще напомня, че след загубата на Цецка Цачева на президентските избори през 2016г., Борисов подаде оставка в опит да защити политическото си достойнство, а всъщност умело изигра картите си. Спаси собствената си физиономия и максимално затрудни новоизбрания президент, който, изстрелян на най-високата отговорност в държавата, трябваше да формира в началото на мандата си цял нов състав на министерски съвет. Впрочем сега затруднява по същия начин и новоизбраните общински съветници и кмет в София, но това е друга тема. А тогава, през 2016г., повярвайте ми, не беше въобще лесно на Радев да излезе от тази ситуация. Помня, бях с него в партийния дом, аз отключвах рано сутрин и заключвах късно вечер кабинета, и от сутрин до вечер влизаха и излизаха кой ли не. От тези срещи се роди първия служебен кабинет, оглавяван от проф. Герджиков.
Така. След служебния кабинет на Герджиков и предсрочните парламентарни избори, БСП и Корнелия, както видяхме всички, се провали. Борисов взе 95 мандата, а БСП 80, в резултат на което изкарахме едни четири годинки отново с Борисов начело на държавата. Финтът му успя.
След тези 4 годинки стана пределно ясно, че Корнелия Нинова НЕ МОЖЕ да бъде алтернатива, която да измести Борисов. Хората очевидно не искаха нея, след като на избори за президент с лице Румен Радев, БСП печели, а четири месеца по-късно, на избори за парламент с лице Корнелия Нинова, БСП губи. И от тогава все губи, и все някой друг й е виновен. И тук идва моментът, който мнозина наблюдатели не успяват да уловят.
След победата на Радев, Нинова имаше безспорен кредит и авторитет сред хората, които се считаха за опозицията на Борисов, и никой не й го оспорваше. В същото време всички виждахме, че нейният таван е нисък и тя не може да победи ГЕРБ. Това създаде много напрежение сред опозиционно настроените спрямо Борисов хора, предимно вляво.
През цялото време съм бил свидетел как президентът се е държал с Нинова. С уважение към партийния лидер, който му подаде ръка и благодарение, на който стана президент. Не съм усещал и йота желание от страна на Радев да се мери с Нинова, или да й взима мястото или да й прави сянка, а тези неща, като си наблизо, се виждат и усещат много ясно. Но понеже всички ние, свидетелите на тези събития, признаваме ролята на Нинова да предложи Радев от името на БСП, изпаднахме в неудобна позиция, че някой трябва да признае, че царят е гол. Мнозина го сториха, и бяха изключени от БСП. Президентът през цялото това време не каза нищо, изпълнявайки стриктно отговорностите, без да има никакво желание да мисли за политически проекти.
Така, това е по отношение на една от вечните теми, макар позабравена напоследък – конфликта Радев-Нинова, който всъщност е конфликт Нинова – Радев. Защото егото на госпожата не може да смели, да приеме, да осъзнае, да вникне, че президентът, който тя самата извади от сравнителна неизвестност, вече тежи повече от нея. Това е простата истина.
Протестите от 2020 естествено промениха съществено ситуацията. Нека не забравяме, че президентът поведе битка срещу модела ГЕРБ още в началото на мандата си. Още през февруари 2020, преди Гешев да нахлуе в президентството и преди да избухнат протестите, Радев публично сне доверието си от правителството. Помня, как улицата се разбунтува срещу Борисов и модела му на управление, ознаменуван по онова време с една снимка, която никога няма да забравя – пачките по 500 евро в нощното му шкафче. В същото време Корнелия Нинова е застанала с нараненото си его като магаре на мост.
Съвсем закономерно, при сформирането на своето служебно правителство през най 2021, президентът заложи на хора, които демонстрираха енергия и решимост да демонтират този модел.
А за поведението на Киро, докато беше министър на икономиката дори няма да си отварям устата. Хвалеше се как „Радев нито един път не му се е обадил“. Наглост и лицемерие до безкрай! Да, Радев нито един път не ти се е обадил, ама ти всеки ден го търсеше. И всичко това, което казваше и разкриваше по време на министерстването ти, което те превърна в политическа фигура, го получи като сигнал от президентството и от хората там. Ти просто излизаше пред камери и се опитваше да повториш това, което ти бяха казали. И Язовирите, и ББР, и ДКК и всичко. Ти дори не можеше да го повториш. Ти едва намираше пътя от Дондуков 1 до Дондуков 2.
За съжаление, Кирил и Асен решиха да се възползват от авторитета на президента, олицетворил надеждите на хората и създадоха собствена партия, обсебвайки и достиженията на служебното правителство. По същия начин постъпи и Янев по-късно. Детайлите, които споделих за Янев миналата седмица са точно такива.
Кампанията за парламентарни избори през есента на 2021 съвпадна с тази за изборите за президент. Съвсем естествено Радев застана в подкрепа на Продължаваме промяната, както и на всички партии, които се заявиха открито срещу модела ГЕРБ. Спомнете си митингите из страната, където зад Радев плътно стояха лидерите на ПП, Изправи се на Мая Манолова, ИТН, БСП (ярки фигури от ръководството, но не и Нинова).
Така че, престанете да ми говорите за броя на партиите, които е направил президентът. Той се опитваше да ползва целия си авторитет, всепризнат в онзи момент, в който вдигна юмрука, за да може обществото да обърне страницата Борисов. И не сдаде президентския стол, за да оглави формацията, защото той, фундаментално, не е човек, който ламти за власт. А това е изключително рядко, повярвайте ми. Такъв човек няма скоро да видите на небосклона.
Така че уважаеми господа анализатори, политици, депутати и санкционирани по Магнитски корупционери, наведете малко глави и престанете да обяснявате неща, които или не разбирате или се правите, че не разбирате. Президентът не е направил нито една партия. И не го е направил защото е човек на честта. Колко хора познавате, който имат цялата власт в ръцете и я дават на други защото уважават законите и Конституцията? Всеки един друг, който виждате по екраните, на негово място, щеше да се обърне и да хване кокала колко може по-здраво.
Ако реши да направи партия, както самият той го е казвал нееднократно, ще Ви го каже лично. И ако реши да направи партия – бъдете сигурни, че това е много, ама много сложен маньовър. Повечето хора не могат да го осмислят, понеже мислят пожелателно. Едно е сигурно, партията на Радев тотално ще промени политическата картина в България. Ако реши да го направи, отговорността е негова и той ще понесе последствията, както за успеха, така и за неуспеха. Ако реши да го направи, ще имате късмет да можете да избирате един, гарантирам Ви, рядък екземпляр за родната политика. Както Аристотел е казал, годен за власт е този, който най-малко я иска.
А аз нямаше никога да седя толкова време, в тази изключително странна позиция, която е моята, защитавайки човека и институцията, която съм виждал от сравнително близо, без да съм формално част от отбора. И ако не беше честта, която ме свързва с него, нямаше да имате политическия анализатор Слави Василев. Но тази история е друга, предмет на друг текст, които за сега ще запазя за себе си.
И накрая ще кажа, че много се надявам президентът да ползва своя авторитет и да основе негова партия. Защото промяната на България ще се случи тогава, когато в пряк политически сблъсък застанат Радев и Борисов, един срещу друг. И това, рано или късно, ще се случи.
Слави Василев
