Емоциите винаги са лош съветник, ако разумът отсъства. А в политиката ние използваме само и единствено емоции. Партийните страсти са по-разгорещени от любовните, а омразата към вражеските политици – по-голяма от тази към личните врагове. Всеки „наш“ политик е превъзнасян до небесата, като му се приписват божествени качества, непогрешимост и тук-таме вяра, че с докосване лекува краста и бяс.
Спомням си началото на СДС. Когато емоциите излязоха извън контрола на разума. Стари приятели се мразеха и плюеха по улицата, обидите един към друг минаха граници на възпитание и човещина. Дори имаше фрапантен случай партийна членка на партия в СДС да изгони мъжа си да спи на дивана, защото е „гаден комунист“ и искаше комисия, която да установи факта, че повече не спи с врага. Тогава, макар и на доста млади години, се замислих, че тук по-скоро ще е полезна психиатрията, а не политиката.
Зомбитата в партиите за съжаление са преобладаващи. Разумните и мислещите по принцип са гнусливи към политиката именно заради участието на маргинали и орки в нея, както и на хора, на които мястото им по-скоро е в здравно заведение с ненатоварващи разговори и розови хапченца. Много от партиите започват да приличат на секти, в които се правят жертвоприношения на тези, които отричат заповедите на съответния вожд и в които се изпълняват редовно богослужения към лидера, в които да се засвидетелства коленопреклоническа вярност. В България има партии, които не се различават от сектите. Със същата вяра без разум и омраза без основание. Днес чета за лагери, за уранови мини, за предатели /на кило/, за фашистка измет и т.н. Всеки разумен човек ще се замисли, че в това има нещо нередно, дори от гледна точка на душевното състояние. Такава публично лееща се омраза и пълно, до откат, отричане на всеки извън сектата, са вредни и опасни за държавата.
Когато смяташ, че си единствен Спасител, а партията ти – единствената българска, мнение трябва да дадат едни други специалисти, а не политолозите. Когато единствената ти цел е еднолично да управляваш и мразиш всеки, който иска да спасява България освен теб, също трябва да се замислим доколко е налудничаво подобно поведение.
Да се отрича всеки и всичко извън сектата, е опасно. Защото сега, когато са извън властта, вече пращат хора в урановите мини и трепят предатели. Наричат с грозни и вулгарни обиди всеки, който не е съгласен да пляска чело в пода при произнасяне името на лидера им, и отричат всеки опит за диалог и разум. А ако вземат властта?
АХ е тръгнал с едни добри идеи за Германия и германския народ. Дори с подобна риторика. И посочване на враговете. И са му вярвали, и са го превъзнасяли, и са се кълняли, че само той ще ги оправи и е единствения спасител. Докато не са запушили комините на крематориумите на Освиенцим и Дахау. И не е запалил война в цял свят.
Никога не подминавайте безучастно тези, които се смятат за единствени спасители и които отричат всичко извън тях. Защото нашето мълчание и тихо съучастие днес, утре може да превърне България в концлагер, в който не остава нищо човешко.
Лицемерието е водещо в политиката днес. Говорят за семейни ценности, докато в личния си живот правят нередни неща. Говорят срещу коруцията, докато сами се възползват от нея. Говорят срещу другите политици, докато тайно се срещат с тях и се уговорят за поредните далавери. И показват на народа това, което той иска да види. А народа ни е наивен. Вярва на поредните спасители. Иска да вярва. А когато се разочарова, прави още по-лесна появата на подобни, защото почти никой не иска вече да гласува. Защото разумните виждат проектите зад лицемерните думи и усмивки. И тогава остават лумпените и маргиналите, които с гласа си определят бъдещето ни…..
И ми се иска в политиката да се включат чисти хора. Българи, а не проекти. Явно ще трябва да си изстрадаме Голготата…..
Елена Гунчева
