Стефан Янев ни заръчва „да се обединяваме“. Сакскобургът ни заръчва „да се обединяваме“. Румен Радев, респективно Гълъб Донев, ни заръчват „да се обединяваме“. Партиите ни призовават да гласуваме на 2 октомври, какъвто е и призивът на държавния глава. Люспата от ИТН Кирил Симеонов, чиято физиономия напомня джебчийче по трамваите, също ни агитира да упражним правото си на вот, защото негласувайки, проправяме път към властта на Герб и ДПС, чийто избиратели винаги отиват под строй към урните.
Колкото и жалко да е във всички други аспекти дребното апашче Кирил Симеонов, това, което той ни напомня за задължителния и купен вот на Герб и ДПС, е самата истина. Знаем си го отлично, изненади няма.
Но нека проследим какво ще стане, ако гласуваме за некомпрометирана политическа сила, в чиято листа влизат известни български интелектуалци и защитници на българската нация – защото огромната част от нас, които четем и пишем в сайта „Свободно слово“, не бихме дали никога своя вот за имбецили и търгаши като Киро и Асеня, Баце, Христо Иванов и Корнелия Нинова, нито пък за Слави Трифонов. Аз няма да гласувам и за „Възраждане“, тъй като не искам да натиквам врачанските „възрожденски“ маргиналчета в Парламента.
С чувството, че не се опозорявам и не причинявам зло на България, засега бих гласувала за „Справедлива България“ ( макар че видяхме много преображения на хора, които изглеждаха почтени преди да ги вкараме във властта, пък после… – ето ви горчивият пример с Р. Радев ). Добре, престрашам се и давам вота си за тази коалиция – какво следва оттук насетне? Тя няма да събере нужните 4 процента и няма да влезе НС. Очевидни причини за това са, че кандидатите й са отявлени противници на евроатлантизма и честни хора – и че не е зачената на Козяк, както всички останали. Казвам „не е зачената на Козяк“ и почвам да се колебая – не съм им светила и не трябва да се произнасям, но се надявам да е така. Колкото до останалите партийни котила – за тях всичко е ясно. Ако „Справедлива България“ мине 4-те процента – което, както заявих, е почти невъзможно, защото мнозинството българи не са и чули за нея, а на турци и роми тя не може да разчита – но ако по чудо се окаже, че все пак е „прекрачила“, ще я спънат с манипулации – я машинки, я нещо друго. И моят глас ще отиде на вятъра – ще го разпределят между „спечелилите“ и ще го грабнат я Баце, я Карадъйъ, я Костадин, я ДБ-питеците. Все се надявам, че американските зомбита от ПП няма отново да кретенясват в Парламента. Но моите надежди ще са отишли нахалост и с тях ще се подиграят тия, които никога не бих допуснала до управлението – ако в България имаше що годе справедлив избирателен закон. Ако попълня квадратчето „не подкрепям никого“, участта на моя вот ще е същата – пак ще го хвърлят в помията.
За какъв дявол тогава да гласувам? За да направя „изборите“ по-легални и да осигуря по-голяма подкрепа на „народните избраници“? Единственото, което заслужава просташката сган, която с настоящия избирателен закон си осигурява властта на всички „избори“, е заплюване и пандиз до гроб.
Отново да я вкарвам във властовите структури, вместо в затвора? Не, не искам! С мен или без мен – нищо на изборите и след тях няма да се промени – не ме заблуждавайте! Докато не бъде коренно променен електоралният кодекс.
Аз нямам избор. Защо да участвам в „изборния“ маскарад? Стара съм да ме правите на идиот.
Впрочем, атакуват ме слухове, че Козяк вече си е избрал „трите партии“, които ще спечелят „убедително“ изборите и ще се „обединят“ в коалиция. Три партии с подходяща „коалиционна култура“. Те ще създадат „работещо правителство“, имената на чийто министри били вече известни. А „работещият парламент“, за който вопие Румен Радев, ще гласува единодушно цялата скверн, която му налагат колониалните господари.
Най-сетне на „територията“ ще настъпи идилия.
Но за кратко. Помнете ми думата – за много кратко!
България ще се възроди – но не лозунгарски, а истински!
Милена Върбанова
