В последния февруарски ден на високосната 1924 г. в семейството на Петър и Неделя Язаджиеви се ражда отрокът Стефан. Това име ще остане обаче само в кръщелното свидетелство. В паметта на всички, които го познаваха, и в църковните хроники, той ще пребъде с името Сергий, възприето при монашеското пострижение. Напълно подчинил живота си на Бога и Църквата, подражавайки на своя именен светия и закрилник св. Сергий Радонежки и на всички светии. Достигнал безстрастие и чиста детска любов към ближния, в същото време проявяващ твърдост и непоколебима вяра в Христовите истини. Едно от светилата в плеядата на угодилите на Бога православни служители, достигнали обожение и просияли още на земята в своя век.
Никой приживе не се обръща към него с научните или духовните титли, придобити в научната кариера и в духовния път, за всички архим. Сергий Язаджиев е единствено отец Сергий, пред когото можеш да изплачеш цялата си мъка, да изповядаш до дъно цялото си окаянство и да придобиеш цялата надежда на света. Отец, истински отец, уподобил се на Господа, към Когото сутрин и вечер отправяме своя човешки вопъл „Отче“.
Още във Френския колеж, където се обучава, бива поразен от думите „Бог Е жив и Е посред нас“, произнасяни като правило в началото и по време на учебния час от дежурния за деня ученик. Пред очите му постепенно се открива красотата и благодатта на монашеския подвиг, на който решава да се посвети. У дома желанието му не е посрещнато с голяма радост и една вечер той не се прибира, а осъмва в Руската църква „Св. Николай“. По Божи промисъл там и започва по-късно своето служение, след като получава пострижение от благодатната ръка на свт. Серафим Соболев, той е и последният, удостоил се с тази чест.
Вдъхновението, с което служи, пълната отдаденост на Бога и ближния – печат на Светия Дух, не могат да се скрият. Още в първите си духовни стъпки в своята среда бил „титулуван“ с усмивка не йеродякон, а аеродякон. И наистина сякаш не стъпва по земята. Негов дипломант свидетелства с какво вдъхновение е преподавал в часовете по Нов завет като доцент в Духовната академия – с изключителна ерудиция, владеене на езици, френски, гръцки и руски, и цитиране със забележителна памет на точния текст от писанието по време на лекциите си. Той знаеше наизуст цялото евангелие. Капиталният труд на живота му „Православие и икуменизъм“, написан в съавторство с неговия духовен отец архим. Серафим (Алексиев), е ценно доказателство за чистотата на вярата, опазена и преподадена ни от двамата, за непримиримостта им с лъжеученията и отклоненията, водещи човека и цели народи към погибел. Ценен принос в историята на богословието, актуален и днес, и утре, ключ към разбирането за света, събитията и процесите, които се случват в него. „На изстрадалия български народ“ посвещават те усилията на своя живот „и на всички, които милеят за чистотата на святата и непорочна праотеческа православна вяра“.
Галина Паскалева
