ЧЕШМИЧКА С ВЕЧНО ТЕЧАЩИ ЕЛЕЙНИ СЛОВА НА БЪЛГАРСКАТА „ИНТЕЛИГЕНЦИЯ“
Гошо Букъра:
„Започваме да губим памет и не си даваме сметка за това. Нашата памет се пренаписва от търговци на памет от дилъри на памет, от популисти и политици. Ние идваме от време, когато ни продаваха светло бъдеще и сега не могат да се опитват да ни продават светло минало.“
Тъкмо един от тези, които всячески се стремят да изличат Паметта ни за историческите събития – като разрушават Паметник, говори за опасност от загуба на памет!
Тогава – през соца – ни продавали „светло бъдеще“, сега ни продавали „светло минало.
А Гошо Букъра ни продава „светло Евроатлантическо настояще“!
Нито ви исках „светлото бъдеще“ тогава, нито искам „светло минало и настояще“ – искам обективна памет за отминалите времена и събития!
Аман от измислените дисиденти от соца, като Недялко Йорданов, Стефан Цанев, Кирил Маричков и т.н., сега отново наредили се от „правилната страна на историята“ и мятащи отровни слова спрямо „гадното комунистическо минало“, част от което с удоволствие бяха!
И безкрайна върволица от скопени, продали съвестта си „творчески интелигенти“ – винаги верни на Партията и Властта, преди на БКП, сега на Евроатлантическите централи в Брюксел и Вашингтон и на техните Наместници по нашите земи.
Не са и чули и вдянали, че единственото призвание на Интелигенцията е да бъде винаги опозиция на Властниците.
Изокал се И Стефан Цанев:
„Вместо шмайзера да има малка чешмичка с вечно течаща чиста вода.“
Той бил по принцип против разрушаването на паметници, но ПСА му се виждал прекалено голям, и вместо шмайзер най-горе искал да види цвете например.
Цанев, който навремето написа:
„Аз питам:
когато сеете страх‚
за да пожънете преданост – това не е ли фашизъм?
Аз питам:
когато превръщате истината
в продажна метреса – това не е ли фашизъм?
Аз питам:
когато от думичката „свобода“
се чува само да-да-да! – това не е ли фашизъм?
Аз питам:
когато върху своите лъжи слагате
маската на всеобща мечта – това не е ли фашизъм?
Аз питам не само онези‚
които го вършат‚ но и тези‚ които мълчат!“
(„Аз питам“ – Ст. Цанев)
Аз питам сега: когато Цаневци, Господиновци и вся остальная правоверна Евроатлантическа интелигенция сте за разрушаването и премахването на Паметник, за да демонстриратe преданост към Силните на деня, това не е ли фашизъм!
Аз питам сега: когато превръщате в продажна метреса истината за ролята на Червената армия в освобождаването на Европа от Kафявата чума, това не е ли фашизъм!
Аз питам сега: когато от вашите „творчески“ уста се чува само „да-да-да!“ на всяка малоумна идея на управляващите Евроатлантици, това не е ли фашизъм!
Аз питам сега: когато върху своите лъжи слагате маската на всеобща мечта за светлото Евроатлантическо бъдеще, това не е ли фашизъм!
Аз питам сега онези интелигенти, които мълчат, виждайки безобразията и престъпленията преди на самозабравилата се Банкянска Мутра, а сега на самопредложилите се за маша на господарите от Запада Евроатлантици, това не е ли фашизъм!
Та искал Ст. Цанев вместо Паметник да има чешмичка с вечно течаща чиста вода.
По-добре да се направи чешмичка с вечно течащите елейни слова на българската „художествено-творческа интелигенция“ за Евроатлантизма/ съответния овластен Режим!
Да не губим паметта си – и за Доброто, и за Лошото в историята!
Тъкмо за това иде реч, Букъре!
НИКОЛАЙ РИЗОВ
