Българинът- противен, до доказване на противното?
Нужна ни е социална грамотност.
от Евгени Минчев
Този ад сигурно ни подготвя за рая. Иначе не мога да си обясня постоянните провокации, нелогични хора и обстоятелства. Не мога да си обясня мрачното ежедневие, което българинът води. Това настроение разбира се, е видимо само от страничните наблюдатели, необременени с психопатията на мнозинството. От онези, неслепените с общата неориентирана маса. Защото как би си обяснил някой жена, която ходи на зигзаг по тротоара, блъска се, сменя си посоките. Облечена е с пухенка- униформата на българката и с качулка. Какво става под качулката, не ми е дадено да знам. Знам само, че гледа странно и обвинително и присмехулно.
Как да си обясним трима души, на тесен тротоар, които нямат и намерение да се отместят и дадат път. Ходят като на модно ревю, само дето са дебели и увити в макрамета, тип СБХ. В супермаркета количката се слага точно на най-непроходимото място. Погледите са като на натровени, след като са пили прясно мляко, за да се оправят. Българинът не зачита личното пространство- дупи се или под носа ти, за да си вземе лютеницата или се чуди кой сос да избере, без да можеш да се разминеш или да предвидиш реакции.
Количките винаги предхождат българина- това е неговата тежка артилерия и с нея той е въоръжен, макар и не много опасен. Количката е пълна с боеприпаси- консерви, зарзават, чипсове. Пуфкане, охкане и пак обвинителни погледи, внезапни и резки завои за нещо забравено съпътстват идилията. Гледа с отвращение хората, с които се разминава. После гали по главицата куче, оставено пред магазина да чака стопанина си. „Само ли си миличко, м-м-м-м…“ Що не му купиш и буркан туршия, бе стринка, стринкина.
Толкова за българския нрав. Добри сме, до доказване на противното.
