ЗАЩО СЕ РАЖДАТ ВСЕ ПО-МАЛКО БЪЛГАРЧЕТА? КАКВИ СА РЕАЛНИТЕ ПРИЧИНИ?
Всеизвестно е, че у нас се раждат все по-малко българчета. Всеизвестно е, че сме официално една от най-бързо топящите се нации. Обаче не е съвсем всеизвестно защо е така. Какви са реалните причини?
Статистика показва, че 200 000 семейства в България не могат да имат деца. Общият брой на семействата в условна детеродна възраст е около 1 000 000. Това означава, че всяко пето семейство не може да създаде поколение. Тук няма да пишем за медицинските проблеми, а ще се спрем на другите причини за намаляващия брой деца
Всеки месец в страната ни 1000 жени решават да направят аборт. За последните 65 години, 6 милиона деца не са се родили, а двойките, които се борят за свое бебе постоянно се увеличават.
Днес средното българско семейство има 0.7 деца – значи от 3 двойки две имат по едно дете, а третата няма изобщо.
Тоест – някои български семейства искат да имат деца, но не могат, а значителна част дори не искат.
Изрично подчертавам, че в тази статистика влизат и ромите. Ако смятахме само българските семейства, нещата щяха да са още по-плашещи.
И всичко това се случва при постоянно рекламиран от политиците вдигащ се стандарт на живот. Значителната част от младите, които не искат да стават родители, всъщност са добре обезпечени, имат жилища, автомобили, прилични доходи.
Преди години спадът в раждаемостта се обясняваше с трудностите на “прехода”, несигурността, липсата на перспективи за развитие в България. Днес тези проблеми в голяма степен не съществуват, поне що се отнася до големите градове.
Защо, тогава?
Една от причините е, че огромен брой наши прекрасни момичета се омъжиха за немци французи англичани и т.н. в последните 35 години. Децата им не са и няма да са българчета. Но това все пак е само част от проблема и то не основната.
Главните проблеми се крият в страшните зарази на глобалистката матрица. Може на някои от нас да не ни се иска, обаче тази хидра вече е нанесла огромни поражения на българското общество.
Значителна част от младите българи живеят или искат да живеят или в чужбина или в няколкото големи града, на първо място – в София. И в чужбина и в София те стават потенциална жертва на въздесъщата матрица.
Първата зараза е англосаксонския либерализъм, наложен вече като манталитет, особено сред младите. Той проповядва индивидуализъм. Проповядва, че човек трябва да живее егоистично, (прословутата “добродетелност на егоизма” – поздрави от Айн Ранд) сам за себе си, колкото се може да е по-добре материално, защото материалното добруване ще му носи колкото се може повече кеф и лични удоволствия.
В понятията “кеф” и “удоволствия” не влиза създаването на семейство и гледането на деца. Напротив, проповядваната от съвременните либерали т.нар. “негативна свобода” (liberty) обявява, че истински свободния човек трябва да е спасен от всякакви зависимости, които ще пречат на свободата да си “живее живота”. Семейството и децата са една от тези пречки пред liberty-то, (такива са и националната, религиозната, родовата, расовата, а напоследък и половата принадлежност). За да си кара кефа човек, според днешните либерали, той не бива да има деца и семейство.
Феминизмът също е част от матрицата и също е фактор за да няма българчета. Брутално пропагандираната мантра за “равенство между половете” доведе И голяма част от българските жени до някаква своеобразна мания за доказване. Борбата за равенство за много млади българки се превърна в борба за надмощие над мъжете. Разбира се, последна грижа на такива дами е раждането и гледането на деца. Някои от тях все пак се сещат за това, но обикновено около 40 годишна възраст…
Още една причина за демографското ни пропадане пак произлиза от глобалистката матрица. Това е все по-настъпващото схващане, че поради “климатичните промени” населението на земята не трябва да се увеличава. Може на много българи от моето поколение това да им звучи налудничаво, обаче сред младите такива разбирания са често срещани. Естествено, и тази гадост е “нов внос” от запад.
Няма да се спирам подробно на модата джендър и LGBTQR+, тъй като у нас, при все и да я има в няколко големи града, все още не е сериозен определящ фактор за намаляване на раждаемостта.
Общата цел на глобалните господари е ясна отдавна и за нея е писано многократно. Те нямат нужда от хора, заплашващи господството им. С напредъка на технологиите вече нямат нужда и от повече работна ръка. Затова и налагат всевъзможни теории за намаляване на човешката популация. България е част от глобализирания свят и съответно също понася удари от глобалистите.
Можем ли у нас да променим убийствената тенденция?
Всичките програми на всичките правителства за увеличаване на броя раждаемостта са прах във вятъра. Тъй като отдавна България се управлява от слуги на глобалните демоноиди, от официалната власт не може да се очаква никаква сериозна политика в това отношение.
За да спрем националното изчезване трябва да се промени цялото ни общество. Трябва да се промени цялостната парадигма – властта, образователната система, чуждите влияния, медиите…всичко. Трябва да се променим и всички ние, тъй като всички имаме вина за случващото се.
Колкото и мрачно и тъжно да е, може би вече е късно дори и за надежда, че има вътрешни сили, способни да го направят. Обществото ни е тотално разделено, води се постоянна война на всеки срещу всеки, която превръща в абсурдни всякакви общи цели и начинания.
И, колкото и тъжно да е, ще трябва да се надяваме на нещо отвън. Единствено промяна на глобалния световен ред може да промени и да запази нашия намаляващ народ.
Затова останалите нормални хора у нас не бива нито да се ядосват, нито да се тревожат. Явно такава е националната ни съдба – все друг да ни спасява. А може би това е съдбата на всички малки народи…
Иван Спирдонов
