Ставам сутринта и съвсем очаквано виждам разразилия се пропаганден обстрел, чието начало беше поставено с усилено завъртяната през последните дни теза за т.нар. „списъче“.
Пропаганда. Трупане на политически и публични активи. Раздаване на етикети кои са „достойните“ и кои не са. Поредната шумна кампания, към която ние като граждани сме длъжни да подхождаме критично и да не допускаме тя да подменя собствената ни преценка за случващото се.
Както знаете, бях наблюдател както на прокурорските, така и на съдийските избори за членове на Висшия съдебен съвет.
Бях там преди всичко като гражданин. Да, аз съм и адвокат с дългогодишна практика, видял не едно и две неща в така обсъжданата публично съдебна система. Но този път най-важното беше друго – да видя със собствените си очи какво се случва при провеждането на тези избори, вместо да чета чужди разкази за тях.
Напоследък все повече държа да формирам мнение на базата на преки и лични впечатления, когато това е възможно. Защото най-сигурният начин човек да не се превърне в жертва на пропагандата е да не разчита единствено на чужди интерпретации. А основният инструмент на всяка пропаганда е именно дезинформацията.
Затова препоръчвам на всеки български гражданин да бъде буден и когато законът дава такава възможност, да упражнява граждански контрол.
Подчертавам граждански контрол по реда, установен в закона.
Защото, уважаеми приятели, крясъците по площадите, емоционалните внушения и неуместното поведение пред институциите не са граждански контрол. Нека да упражняваме контрола с мисъл и поведение, в което тя е водеща, не с истерии и крясъци.
Връщам се към изборите за членове на ВСС от професионалната квота.
Какви са моите лични впечатления от организацията и провеждането на изборите в Бургас?
Видях професионализъм.
Видях дисциплина.
Видях колегиалност.
Видях отговорност.
Видях висока избирателна активност и сериозно отношение към изборния процес.
Всичко беше, както се казва, „под конец“.
Нищо общо с онзи модел избори, на които всички сме присъствали като граждани през годините.
Разбира се, хората имат значение. Професионалистите провеждат професионални избори.
И това е вярно.
Но само донякъде.
Защото ще си позволя още едно отклонение.
Не бих могла да кажа същото за изборите в българската адвокатура.
Там картината е различна.
Изборите на адвокатите нямат нищо общо с нивото на организация, прозрачност и възможности за обществен контрол, които видях тук. Това е тема, по която адвокатурата има да свърши сериозна работа, ако иска да възстанови връзката си с гражданите и тяхното доверие.
Това обаче няма как да стане само отвътре.
Необходим е и по-голям интерес от страна на самите граждани към управлението на адвокатурата. Защото начинът, по който тя функционира е пряко свързан с условията, при които адвокатите защитават правата на хората.
Но да се върнем към главната тема, тази за изборите за членове на ВСС.
От гледна точка на организацията изборите за професионалната квота бяха проведени отлично.
И разбира се, както често се случва в България, веднага бяха използвани за политически внушения и трупане на дивиденти.
Точно в този контекст се появи и интригата със загадъчното „списъче“, което уж съществува, уж влияе, уж доказва нещо, но което така и никой не показа.
Тази история постави обществото в добре познатото състояние на недоизказаност и подозрение.
Има ли списък?
Няма ли списък?
Има ли Гюро глава или няма?
Лично аз не одобрявам този тип въздействие върху общественото съзнание.
И тук държа да направя едно много важно разграничение, което в последните дни сякаш съзнателно се пропуска.
Съществуването на т.нар. „списъче“ и наличието на организиран или контролиран вот са две различни неща.
Те не са синоними и доказването на едното не доказва автоматично другото.
Възможно е да е налице определена степен на организирана подкрепа за конкретни кандидати, без да съществува никакво „списъче“.
Също така е възможно да съществува някакъв списък с предпочитани кандидати, без това само по себе си да доказва контролиран вот.
Едното е твърдение за конкретен документ или конкретен носител на информация.
Другото е твърдение за начин на формиране и реализиране на избирателната воля.
Това са различни факти, които подлежат на различно доказване.
Именно затова не приемам опитите тези понятия да бъдат смесвани и чрез внушения да се представят като едно и също нещо.
Нещо повече.
Когато се твърди наличие на контролиран вот, тежестта на подобно твърдение е изключително сериозна.
Това означава да се постави под съмнение свободното волеизявление на стотици магистрати.
Подобно внушение не може да се основава на догадки, слухове, политически симпатии или медийна шумотевица.
То следва да почива на ясни, проверими и убедителни доказателства.
В противен случай рискуваме да стигнем до абсурдната ситуация всяко съвпадение в предпочитанията на една професионална общност да бъде обявявано за конспирация, а всеки изборен резултат, който не ни харесва, да бъде представян като продукт на зависимости.
Ако някой действително разполага с информация за неправомерно влияние върху изборния процес, редът е ясен – сезират се компетентните органи.
Не се подхранва медийна истерия.
Не се пускат намеци.
Не се оставя обществото дни наред да гадае.
Нека обаче приемем хипотетично, че такъв списък съществува.
Дори тогава смятам, че съдържанието му следваше да бъде обявено публично вчера, веднага след приключването на изборния ден и преди публикуването на окончателните резултати.
Това би било почтено.
Това би било честно.
Това би било отговорно.
От този момент нататък, каквото и да бъде показано, за мен ще стои въпросът за неговата автентичност.
Казвам го съвсем открито.
Лично аз запазвам сериозни резерви по отношение на всяко такова доказателство, представено след финала на процеса.
Още повече отрицателно оценявам самия начин, по който информацията беше поднесена на обществото.
Време е нивото на публичния разговор да бъде повишено.
Политиците трябва да носят много по-голяма отговорност, когато информират гражданите за факти и обстоятелства, които засягат институциите и общественото доверие.
За мен всичко, което не е доказано е просто кьорфишек.
А кьорфишеците не бива да се превръщат в национален дневен ред.
Още по-малко, когато идват от хора, които претендират да формират обществено мнение.
Защото нека си зададем един прост въпрос:
Какво уважение към съдебната система очакваме от гражданите?
Какво доверие към новия Висш съдебен съвет очакваме?
Как ще убедим обществото, че институциите заслужават доверие, ако още преди да са започнали работа политици внушават, че такова доверие няма основание да съществува?
Така ли се защитава държавността?
Така ли се укрепват институциите?
Така ли се изгражда обществено доверие?
Аз мисля, че не.
И мисля, че е крайно време политиците да размишляват по тези въпроси и да внимават много повече какво говорят, какво внушават и какви последици носят думите им за доверието на гражданите в държавата.
Защото държавността не се разрушава само от корупция, зависимости или лошо управление. Тя се разрушава и когато без достатъчно доказателства се насажда усещането, че всички институции са предварително компрометирани, че всички процеси са опорочени и че всеки резултат е плод на нечия схема.
А когато обществото престане да вярва на собствените си институции, цената я плащаме всички
