Има задържан за кървавото посегателство в „Централен Балкан“. „Това не може да остане безнаказано“, заяви пред БГНЕС д-р Стоян Николов
Осем лешояда. Пет черни, два белоглави и единственият брадат лешояд в дивата природа на България.
Една от най-тежките природозащитни трагедии у нас не е просто поредният случай на отравяне. Тя заличава от българската природа единствения представител на вид, който природозащитниците десетилетия се опитват да върнат.
За отравянето в Национален парк „Централен Балкан“ вече има задържан човек, а по случая се води следствие. Това съобщи д-р Стоян Николов.
Но според природозащитниците проблемът е много по-голям от един извършител.
„Всяка година ставаме свидетели на ужасни случаи на отравяне на световно застрашени видове, които от години се опитваме да върнем в българската природа. Последният драстичен случай беше в Централния Балкан, където 8 лешояда бяха отровени. Измежду тях, за жалост, беше единственият индивид от вида брадат лешояд, който 60 години не се срещаше в България. Нашите колеги от „Зеления Балкан“ го върнаха в България, за да бъде отровен“, каза пред БГНЕС д-р Николов.
И още по-тревожно: според него това, което обществото вижда, може да е само малка част от истинския мащаб.
„Всъщност това, което виждаме, е само върхът на айсберга“, заяви той.
Отровата не избира жертва
Отровните примамки не убиват само животното, за което са предназначени. Те не са селективни и могат да превърнат всяко живо същество, което ги докосне, в жертва.
„Лошото на отровите е, че те са неселективен метод. По никакъв начин няма контрол какво ще бъде отровено, кое ще бъде жертва“, обясни д-р Николов.
Опасността не свършва с дивите животни. Отровено животно може да измине километри, преди да умре. След това отровните вещества могат да останат в природата и да попаднат отново в хранителната верига.
А рискът може да стигне и до човека.
Николов посочи случай от миналата година в Ракитово, при който дете е хванало отровен гълъб, опитвайки се да го спаси.
„Гълъбът е бил намазан с отрова с цел да убие хищна птица. Въпрос на чудо е, че детето е оцеляло“, каза той.
„Това не може да остане безнаказано“
Именно заради тези случаи Българското дружество за защита на птиците излиза на протест. Искането е ясно — държавата да прилага ефективно законите, престъпленията срещу защитени видове да получат по-тежка наказателна отговорност, а поставянето на отровни примамки в природата да бъде криминализирано.
„Първото нещо е в момента да настояваме съдът да вземе отговорно и колкото може по-тежко наказание за извършителя, който и да е той. Защото това не може да остане безнаказано“, категоричен е д-р Николов.
Според него сега законодателството не дава на разследващите всички възможности, които биха имали при по-тежко квалифицирани престъпления.
„В момента Министерството на вътрешните работи не може да използва всички възможни средства за разследване, защото те са ниски като тежест. Не може да се подслушват телефони, да се определят локации и т.н. Ако тези престъпления бъдат с по-тежка наказателна отговорност, МВР ще може да си върши по-добре работата“, каза Николов.
Но има и още една законова празнина — самото поставяне на отровна примамка.
„Престъпление е използването на нелегални субстанции, престъпление е убиването на защитени видове, но самото поставяне на отровни примамки все още не е криминален акт. И това е ключова дупка в нашето законодателство“, подчерта той. І БГНЕС
