Днес всеки в България, работи това за което не става Защото университетите раздават дипломи на тонаж на същества , които могат да броят до 12.
А „мама и татко“ още от ранна възраст са им пяли песничката :“Учи за да не работиш“ . И така моята очарователна особа, без цип на устата се сблъска с един „строителен инженер“, който говори на диалект „им, она, оно“ мечтата му е да бъде „началник“. Дар слово и човещина нулева, защото строителните инженери не са „литературчици “ . Това е нова дума за мен, животът му се върти в „службата“ и в къщи го чака жената и малкото му дете, които ще му пречат да си пие уискиТО. Завидно нали, пра-пра внук на Андрешко, Бай Ганьо и Душко Добродушков в едно. Бяла якичка, изтъкан от комплекси, неграмотен дебил. Опита се да унижи човек, който ще му бъде подчинен и успя. Тогава се включи моя милост и го разплаках. Мили родители изпращайте вашите творения в големите градове, но им ремонтирайте фабричните дефекти по възможност, болните амбиции, самочувствието без покритие и липсата на интелект и характер не са на почит. Напомня ми за един пишман баскетболист, барман, масажист, книжар изобщо специалист по всичко от бургаско село с „трудно детство“. Който го напътстват какво „удобство“ е да „работи“ на шест часа, да получава смехотворно заплащане, но пък има купони за храна. Ти да видиш.
Живеем в сбъркано време от такива индивиди с „ценностна система“, но с Аморален морал. Насилие, агресия изригват като лава на заспал вулкан.
Човещината е дефицит, но продължаваме да сме Нещотърсачи, търсещи Красота в Гротеската Образователни сертификати
Станислава Лимончело
