Или как да се предпазим от онлайн зависимост…
Иначе се превръщаме в онлайн мумии и зомбита
Последиците от лайк надпреварата, от онлайн надвикването, от Инста- кекерченето, вече отекват в главите на големите. На почтените и отговорните към наследствата, което тези нагласи и зависимости оставят. Пак онлайн научаваме следното, че гласът на Стивън Тайлър прогърмява в зала с Марк Зукърбърг и други милиардери.
Според мрежите, той казва следното: “Можете да си купите интернет, но никога няма да си купите почтеност.” Цитат от социалните мрежи – “На частна технологична среща в Калифорния, фронтменът на Aerosmith произнесе пламенна реч срещу корпоративната алчност и моралния упадък, който според него “разлага сърцето на иновациите”.
Свидетели казват, че гласът на Тайлър е прогърмял из залата, докато той е критикувал технологичните магнати за “превръщането на връзката в контрол” и “продажбата на души за кликвания”. Мигове по-късно в залата е настъпила гробна тишина.” Доколкото може да се вярва на днешната информационна реалност, смятам за правдиви подобни изказвания и човешка позиция. Още повече, когато идва от разсъжденията на големи звезди, които са повлияли поколения с песните и поведението си.
Дори това изказване да е породено от изкуствен интелект, със сигурност означава, че в нечии глави се заражда отношение към проблем, който ни следи, причаква и заобикаля с тънката си пелена. Подобно на паяк или на буба, той ще ни слепи с гнойта си и ще притъпи чувството ни за собствени решения и действия.
Всички забелязваме, но малко оценяват тържествената загуба от реален живот, докато се вливаме в редиците на неистинското, ирационалното, заблуждаващото, загробващото. Тук е мястото да се признае и голямата роля на интернет за разумната му употреба, но това трябва да е влак, от който да слезеш на собствената си спирка. Не да обикаляш с надежда да те отведе на по-добро място и далеч от дома и реалността ти. Специфичната и много крехка воля на потребители трябва да бъде затвърдена с дисциплина и преосмисляне на необходимостта от непрестанна зависимост от интернет.
Вярвам в силата на съзнанието, което може да определи правилната динамика на потребление и от там – постигане на човешка реалност, в която да изразяваме състоянията, за които сме създадени. Любов, човечност, съзидание, напредък, преданост… Иначе се превръщаме в онлайн мумии и зомбита, които с ненавист пресичат пешеходните пътеки и се разминават със себеподобни по опашки, спирки, молове и дори в семействата си. А след гробната тишина – само дигитални гробове- това хич не ми звучи като оферта.
Автор: Лорд Евгени Минчев
trud.bg
