Културата ни си заслужава външния вид на авторите си или пък е обратно
Къде са сонетите за майките или за Родината…
Че с бръсненето пада някаква нечистотия по лицето и косми, не е алегорията, която искам да употреба във връзка с културата. Но помага. Поне за онзи санитарен минимум, свързан с облика на културните ни дейци – брадати, мазни, износени дрехи, не от немотия, а от немокаятлък.
Бръсненето ще послужи най-вече за сдобряване с духа на естетиката, пък и да се видят лицата ни наяве. Кой си ти, писателю и поете, който носиш римите си на портите ми, нека те видя. Бръсненето е една крачка към освежаването и заявяването пред Вселената, че сме готови за даровете ѝ.
Иначе културата ни си заслужава външния вид на авторите си или пък е обратно… Защото нито културата бръсне някого за слива, нито им дава слива в отговор на творчеството им. Понякога се получава – сливи за смет, защото “каквото повикало, такова се обадило”. Конвейрните автори и авторите “самиздат” не трябва да се чувстват част от гилдията. Нито наградените с Кукер. Нито кандидатите за подобна словесна серенада към ухото, проявявало вкус преди “господинковците” в някога завидната ни култура.
Да се самоиздадеш днес е въпрос на средства – твои или на спонсори. Но така издаваш и себе си – вливаш се в строя от ибрикчии на егото си, а книгите ти стоят в кашони пред спалнята. Клубовете на културните дейци вече са онлайн пространствата, където всеки може да простре сергията си с мнения и да си бъде едновременно автор, критик, читател. В параноята си дали сме успешни или не, помагат и наградените с Кукер, защото си казваш “той взе, та аз няма да взема един ден” и си пускаш брада, пушиш и се наливаш с водка, защото това са най-видимите симптоми на “гениалност”. Но думите оставени на листа не впечатляват никого, продаваш на касата в съседския супер и си казваш, че ако си гей всичко щеше да ти е наред. Такива са времената. “За вас 38.95 лева, следващият, моля. С карта ли ще платите или в брой.”
Животът на локалният поет продължава, но той никога няма да провери правописа си, да си свери часовника с класиците, да посвети сонет на майка си. Или на Родината… Защото истинските поети правят това и когато са талантливи, това е причината, която ги оттласква напред. А когато си гениален, вместваш майката и Родината само в един ред. “О, майко моя, Родино, мила…” ама, затова Ботев е правил революции, не е продавал в дюкян. Сега обаче, като се сетя и той не се е бръснал. Нейсе.
Автор: Лорд Евгени Минчев
trud.bg
