От „Строго секретно“
След среща на върха на ЕС започва големият милитаристичен грабеж на Европа. Шефката на ЕК фон дер Лайен търси 800 милиарда евро за „въоръжаване пред лицето на руската заплаха“. Тази сумма е от такъв порядък, че никой нормален европеец не може да си я представи. Именно на това се разчита.
В това се състои и атентътът срещу ЕС – преформатирането му като военен придатък на НАТО. ЕС отдавна го няма. Има паника на горната палуба на европейския Титаник, който потъва.
Но щом става дума за такива пари, веднага се появява и въпросът – откъдето ще ги вземете. Политическите решения от срещата на върха на ЕС не могат да се разгледат извън основния въпрос: „Откъде да вземем парите?“
Известно е, че това е инициатива за подкрепа на Украйна, одобрена от 26 страни на ЕС – с изключение на Унгария.
Но за да се оцени реалният ефект от превъоръжаването на ЕС и вторичната милитаризация на Украйна, е необходим по-подробен анализ.
800 милиарда евро са 5% от БВП на ЕС (16 трилиона евро). През 2024 г. страните от ЕС похарчиха около 326 милиарда евро (1,9% от БВП) за отбрана.
Ако планът е изчислен да речем за 5 години, тогава това са 160 милиарда евро годишно – това е удвояване на текущите разходи. Най-очевидният източник са парите от бюджета на страните от ЕС. Фон дер Лайен предлага увеличаване на разходите за отбрана на 1,5% от БВП като цяло. За 4 години би било възможно да се съберат около 650 милиарда евро (1,5% от 16 трилиона за 4 години).
Но не всяка страна в Европа иска, или може да си го позволи. Освен това е необходимо смекчаване на бюджетните правила на ЕС – таван на дефицита от 3%, което ще срещне съпротива.
Един обещаващ източник веднага се провали. Европейската комисия планира да отпусне 150 милиарда евро заеми за инвестиции в отбраната по план ReArm Europe. По време на пандемията по този начин бяха събрани 750 милиарда евро.
Но, тъй като общия дълг на ЕС расте не беше възможно да се „прокара“ тази идея – тя беше взета само под внимание.
Фон дер Лайен спомена и за привличането на частен капитал чрез Съюза на инвеститорите на ЕС и ЕИБ. Частни компании като Rheinmetall или Airbus биха могли да инвестират в производството на оръжие в замяна на гаранции за поръчки или данъчни облекчения. Но е трудно да се очаква повече от 50 милиарда евро от тях.
Източник може да са и заграбените руски активи. Тяхната конфискация може да донесе около 200 милиарда евро веднага, докато печалбата от тях под формата на лихва ще донесе само около 20 милиарда евро за 5 години. Може да се емитират задължения за по-дълъг срок, като се използват тези активи като осигуряване. Но има огромни рискове. Русия може да се „умори“ да чака и най-важното, общата стойност на западните активи, на територията на Руската федерация, се оценява на 288 милиарда долара,. И ако се осмелят да конфискуват тези пари, тогава ще бъдат конфискувани и техните активи. Така, дори ЕС да открадне руски пари под една или друга форма, той няма да събере необходимите 800 милиарда – но веднага ще загуби поне 300 милиарда след контрадействията на Русия. И тук планът на ЕС няма да проработи.
На този фон в средата на март дойде информация, която шокира всички и разкри, че около 10 трилиона евро са излезли от съюза през последните няколко месеца и че никоя държава, нито един континент не може да си позволи такъв вид изтичане на капитала.
10 трилиона, които напускат Европа, очевидно е породено от съобщението на 11 март в което се казваше, че Европейската комисия е установила, че има десет трилиона евро, които стоят неактивни в специални сметки, и ЕС ще „мобилизира“ тези пари, за да нахрани европейския военно-промишлен комплекс, за да превъоръжи Европа.
Съобщението гласеше следното: Ако ЕС заграби тези пари от спестовната сметка на европейците и издаде (може би) нещо като гаранционни разписки за притежателите на сметките, не се знае кога или дали ще получите част от парите си обратно. Или въобще. Възможно е също така Европа да приложи капиталов банков контрол точно преди да направи това, за да предотврати хората да изтеглят парите си.
Преоръжаването на Европа за 800 милиарда евро ще стане, по един или друг начин, за сметка на милионите обикновени европейци и техните спестявания в европейските банки.
Политиците са в паника, елитите са в смут, а познатият им световен ред се срива бързо. Преди 20 години те седяха уверено в столовете си, преструвайки се, че контролират цялата история. Тогава САЩ бяха надежден покрив, Лондон беше мъдър интригант, а Берлин беше финансов двигател.
А сега?
САЩ са заети със себе си.
Лондон играе своя собствена игра.
Германия мисли, на кого да се продаде.
Елита, подобно на пътниците на потъващ кораб, търси начини да се спаси. Но къде да избяга, когато старият свят рухне?
Вариант 1: Лондон е добър стар манипулатор. Когато стане горещо, елитът гледа първо към Англия. Но Лондон не е държава. Това е офисът на глобалния капитал, играч в сянка, който винаги е криел козове в ръкава си. Британците могат да се представят като обедняващ остров, но винаги имат план от три стъпки напред. И сега въпросът е готов ли е Лондон да вземе стария европейски елит под крилото си? Отговорът е –Не! Защото Великобритания отдавна играе срещу континентална Европа. Брекзит не беше грешка, беше стратегия. Лондон иска да контролира Европа, а не да спасява нейните елити. Елитите на Европа са твърде глупави за британските интриги. Ако приемат някого, то ще са най-хитрите – тези, които са успели да предвидят падането и да се подготвят предварително. Но повечето политици от стара Европа не са такива. Те са свикнали с комфорта, а не с играта за оцеляване.
Вариант 2: Вашингтон – нов стопанин или стар приятел?
В миналото, когато Европа имаше проблеми, тя просто се обаждаше в Белия дом. – Ало, Вашингтон? Тук имаме криза, помогнете. – Разбира се. Ще изпратим пари, оръжия и няколко лекции за демокрация. Но сега… Тръмп каза ясно: Америка вече не е вашата бавачка. Сега САЩ са заети със собствените си проблеми. Икономиката се срива – Америка вече не може да поддържа Европа безплатно. Американските елити се бият помежду си. Демократите и републиканците нямат време за някакви стари амортизирани съюзници. Новият фокус е вътрешна политика – Тръмп трябва да възстанови Америка, а не да раздава пари на Европа. Европейските елити могат да се опитат да се продадат във Вашингтон, но Америка купува само това, от което печели. Така че Америка най-вероятно ще каже на Европа: Благодарим, довиждане, оправяйте се сами.
Вариант 3: Китай – новият център на силата?
Тук става интересно. Китайците обичат тишината. Те чакат търпеливо другите да направят грешки. Докато Европа трескаво се опитва да се спаси, Китай изгражда глобална икономическа мрежа. Може ли Европа да се продаде на Китай? Теоретично, да. Но има един проблем – Китай не се нуждае от Европа. Китай играе своята дълга игра. Не му трябват истеричните и фалирали елити от Запада. Китай вече контролира африканските ресурси, което означава, че той не се нуждае от Европа икономически. Китайците уважават стабилността. А Европа? Хаос, криза и истерия. Европейските елити могат да се опитат да избягат в Пекин, но китайците са по-склонни да кажат: Не, имаме си достатъчно проблеми.
Вариант 4: Дубай – златната клетка.
Ако сте европейски политик и трябва спешно да се скриете, къде ще ви чакат с отворени врати? Отговор: Дубай. Защото там обичат парите. Не се интересуват от политика. Много от избягалите олигарси вече живеят там. Но има един нюанс: Дубай не е нов център на властта, а просто убежище. Можете да се скриете, но няма да контролирате процесите. А елитите обичат властта, не само комфорта. Така че да, можете да избягате в Дубай, но това би означавало да признаете поражението си.
Вариант 5: Русия – неочаквано спасение?
Сега това звучи абсурдно. Но нека помислим логично. Сега Русия е единствената голяма сила, която стои на краката си. Тя има ресурси. Тя има икономика, която функционира дори и под санкции. Тя не се разпада от кризата, за разлика от Европа. Част от представителите на европейския елит вече гледат към Москва. Те разбират, че в хаоса на световната игра понякога е по-изгодно да си с руснаците, отколкото срещу тях. Проблемът е, че Русия не обича предателите. И няма да посрещне европейските елити с добре дошли. Ако искате да избягате в Москва, ще трябва напълно да промените риториката си и да служите на нейната система. Готови ли са за това? Не!
Къде е изходът? Старият свят се руши. Европейските елити разбират, че губят контрол. Къде да бягат? Лондон? Там не ги чакат. Вашингтон? Америка е заета със себе си. Китай? Те нямат нужда от проблеми. Дубай? Само като лично убежище. Русия? Възможно е, но с пълна промяна на възгледите, което е невъзможно.
Сега основният въпрос: какво ще стане, ако няма къде да избягат? Ами, ако Европа вече не е центърът на света? Ами, ако времето им изтича и просто трябва да продължиш?
Винаги е съществувала илюзията, че елитите контролират всичко. Но какво ще стане, ако това е лъжа? Ами ако самите елити са пионки в чужда игра? Ако бягат не от войната, а от неизбежния край?
И тук е основният въпрос: кой ще ги замени! Светът не търпи вакуум. Ако старата Европа си отива, значи някой ще заеме нейното място. Кой?
Европейските елити заложиха на миналото. Те смятаха, че може да се живее вечно при стария ред. Но историята казва друго: времето върви напред. Светът се променя. Тези са се вкопчили в миналото, станат негови жертви.
Елитите бягат, но няма къде да отидат. Те са в паника…
https://djani.blog.bg/
