Мисля си за циркаджилъците на „висшият“ ни елит.
И не само на Мирчев.
Нали помните репликата на Петър Младенов: „Да дойдат танковете“? После стана „да дойде Станко“.
Помните ли когато депутатите „гладуваха“ срещу конституцията, а всъщност нагъваха вечер кроасани и банички?
Или пък бяха привиквани в палатката за „медицински преглед“ където пак набиваха.
Нали помните и „великият“ председател на парламента Стефан Савов на едно спречкване на един от многобройните им „протести“, когато се изцепи: „Снимайте ме, че падам“ и се изсипа на паветата като чувал с картофи?
Ами помните ли когато казваше, че бил в Белене, а се оказа, че тогава е завършвал университета, пък после като преводач е награждаван с орден „Кирил и Методий“ от „палачите“ си?
Помните вярвам Иван Костов как дойде на власт без никаква програма и само с една титулна страница на един лист формат А-4 на който бе написано само „ПРОГРАМА 2001“?
Ами нима сме забравили любимият ни цар, който в интерес на властолюбието си се отказа от сана си за да стане премиер и да си прибере държавните имоти и ни оправи за осемстотин дни?
Как да забравим циркаджилъците и на Петър Стоянов, който от натегачество предложи да се откажем от кирилицата и да приемем латиницата за официална азбука?
Пък и връщането на оригиналът паисисиевата „История славяно-българская“ на гърците.
А да навлизам ли в бойковата ера на циркаджилъци на която всички световно известни циркови трупи могат само да завиждат.
Като минем през кожените му тужурки, та прегазим през периода на предпочитание на овчарите и агнетата пред IT специалистите, за лошия човешки „мат’рял“, през фалити на банки с много милиардни афери, високото му кръвно по време на фиаското на втория мандат, на който покойният патриарх Неофит му стоя диванчапраз и му чете молитви сакън да не му се затрие семката.
Ами циркаджилъците на петковия Кире за гражданството му?
Ами представленията на депутатите в парламента, които хич не бяха с ниско качество.
И там бяхме сметнати за ахмаци и си купихме узрели краставици.
Той вицът е следният:
Отива един помак в магазин за плодове и зеленчуци да си купи краставици.
Магазинерът му избира по-свежи и зелени, а той троснато го спира:
-Като съм помак, да не мислиш, че съм ахмак да ям зелените ти краставици?
Дали ще доживеем да прескочим циркаджилъците им, даже и последните като на Иво Мирчев?!
Енчо Иванов
