МОДЕЛЪТ “ТЕСАК”, НЕОНАЦИЗМЪТ СРЕД ТИЙНЕЙДЖЪРИТЕ И ПРАВОСЪДИЕТО
Моделът на Максим Марцинкевич (Тесак) е фасадата на „Ловците на педофили“.
Какво представлява той?
Максим Марцинкевич-Тесак (1984–2020) е руски неонацист и основател на движението „Реструкт“. През 2000-те и 2010-те години той прави революция в разпространението на крайно десни идеи, като заменя сложните политически текстове с брутални интернет клипове.
Неговият най-популярен проект, копиран по-късно в България, се нарича „Окупирай педофилия“(Occupy Pedophilia).
Как работи механизмът („Modus Operandi“):
* Идеологическият параван: Тесак разбира, че ако просто бие мигранти или бездомни по улиците, обществото ще го осъди. Затова той намира кауза, която се радва на всеобщо обществено отвращение – педофилията. Обявявайки се за „защитник на децата“, той си осигурява първоначална симпатия и морално оправдание за насилието.
* Социалният капан ( Baiting ): Неговите последователи създават фалшиви интернет профили на непълнолетни и подмамват мъже на срещи.
* Шоу и садизъм: Вместо да предадат заподозрения на полицията, бандата го обгражда, подлага го на физически побои, психологически мъчения и унижения.
* Монетизация на насилието: Всичко се заснема на видео с високо качество и се качва в интернет (в платформи като VKontakte или Telegram). Клиповете стават вирусни, носят популярност и сериозни финансови дарения.
Българското копие:
В Пловдив и други градове у нас този модел се прилага едно към едно, често с нацистки знаци и жестове (като специфичното позиране със сгънат палец – „жестът на Тесак“). Насилието се превръща в „трофей“ за тийнейджърите. Когато обаче маската падне, лъсва истината: тези групи бързо преминават от „педофили“ към пребиване на расистки и етнически принцип (както стана с нападенията над непалски граждани).
2. Правни дефиниции за престъпления от омраза в България
В Наказателния кодекс (НК) на Република България терминът „престъпление от омраза“ не съществува като отделно заглавие, но е заложен чрез механизмите на т.нар. „квалифицирани състави“ и „престъпления против равенството на гражданите“.
За да бъде едно деяние признато за престъпление от омраза, то трябва да съдържа два елемента: основно криминално престъпление (убийство, побой, палеж) и дискриминационен мотив(извършено е заради това КОЙ е пострадалият).
Основни състави в Наказателния кодекс:
* Член 162 и Член 163 (Престъпления против равенството): Наказва се подбуждането към дискриминация, насилие или омраза, основани на раса, народност, етническа принадлежност, религия или политически убеждения, както и участието в тълпи, които нападат граждани по тези причини.
* Квалифицирано убийство или телесна повреда (чл. 116 и чл. 131 от НК): Ако едно убийство или побой са извършени по „хулигански, расистки или ксенофобски подбуди“, законът предвижда значително по-тежки наказания – включително лишаване от свобода от 15 до 20 години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.
* Сексуалната ориентация – голямата празнота: За разлика от повечето европейски държави, българският НК все още има дефицити в пълното инкриминиране на престъпления, мотивирани от хомофобия или трансфобия, извън общата квалификация за „хулигански подбуди“.
Проблемът с непълнолетните извършители:
Когато извършителите са тийнейджъри (на възраст между 14 и 17 години), българското право ги разглежда като „непълнолетни, които могат да разбират свойството и значението на деянието“.
* По закон спрямо тях се прилага т.нар. редукция (намаляване) на наказанието (чл. 63 от НК).
* Дори при най-тежкото престъпление – умишлено убийство по особено жесток начин с расистки подбуди – максималното наказание за непълнолетен обикновено се редуцира до 3 до 10 годинилишаване от свобода (в специални поправителни домове като този в Бойчиновци), вместо доживотен затвор.
Точно тази законова редукция често дава на непълнолетните банди усещане за безнаказаност, което, съчетано с психопатологията на групата, води до крайна и безпричинна жестокост
Проблемът е сериозен.
акад. Петър Иванов
