Краденето е мозъчно разстройство, което може и трябва да се лекува.
Крадецът краде нашия живот, сили, време и труд. И в някакъв смисъл е убиец…
С кражбата не всичко е толкова просто. Макар че в някои страни постъпват решително и жестоко с крадците. По времето на Дикенс можели да обесят за кражба дори на носна кърпа, ако крадецът откраднел още веднъж. Когато екзекутирали крадеца, другите крадци крадели портфейлите от зяпачите, които гледали как го наказват. Да се краде в тълпата е удобно.
Философът Лок казвал, че крадците не крадат имущество, те крадат живота на другия човек, неговите сили и време, неговия труд.
Един баща изгонил сина си юноша, който непрекъснато крадял пари. Увещанията и наказанията не действали; момчето продължавало да краде. Разгневеният баща го изхвърлил и му казал да отива при баба си или по дяволите. Но след това се разкаял и решил да потърси помощ. Бащата повел момчето по лекари; изследвали го и открили сериозни органични нарушения в мозъка му. То крадяло заради болестта. Изпитвало огромно напрежение, съзнанието му било замъглено, когато извършвало кражбите. Това не била клептомания, а друго разстройство, което може и трябва да се лекува. Тази кражба е простена.
В друг случай едно момиче било заплашвано от съучениците си. Те го шантажирали, преследвали и му искали пари и то започнало да краде пари от майка си, за да избегне побоите. На властната си майка се бояло да разкаже какво се случва в училище. И в този случай кражбата трябва да се прости.
Една жена измъкнала пари от портфейла на заспалия си пиян мъж. С тези пари тя напуснала града, добрала се до роднини и се приютила при тях. Това също е кражба, но тя била за спасение.
Децата попиват всичко от родителите, макар че те не крадат и осъждат кражбите.
Дъщерята на един чиновник, който вземал подкупи, започнала да краде. Чиновникът корупционер не искал да види връзката между своя начин на придобиване на пари и постъпките на дъщеря си. Кой е крадецът в тази история?
Една жена крадяла научни идеи и текстове. След това я окрал синът й, който изнесъл от къщи всичко ценно, натрупано от „труда“ на майката.
Децата отлично разбират когато родителите им крадат. И претворяват в живота същите методи, които възприемат от родителите.
Понякога детето не може да се справи с желанието си да вземе чуждото, да присвои играчка или лакомство. Защото още е дете, не се е научило да контролира импулсите си. Трябва да му се обясни, че не бива да прави така. А не да го излагат публично, както постъпила една баба. Тя забелязала, че внукът й второкласник краде пари от нея. Започнала да оставя специално портфейла в стаята, а молела внука си да й донесе плетката, която също оставяла там. Там бабата монтирала видеокамера. След това на един семеен празник, когато всички се събрали при нея на трапезата, тя тържествено обявила, че ще прожектира филм – детектив, със заглавие „Гнусният крадец“. И го показала. Гледала реакцията на снаха си – майката на крадеца, когото унизила пред всички…
Публичният позор нищо няма да промени в случаи като този. Трябва да се търсят причините за кражбите. Те невинаги са свързани с разпуснатост и корист. Има и няколко други причини за тях: болест, желанието на крадеца да привлече вниманието към себе си, вик за помощ, опасна ситуация с преследване, заплаха, от която крадецът се откупува. Детето веднага трябва да се заведе на лекар – психотерапевт, невролог, невропатолог…
Така че не трябва да се бърза със заклеймяването на крадеца. Всичко може да се поправи, когато се открие причината и ако се окаже на детето навременна помощ.
С възрастните също не всичко е толкова просто. Всички знаят за клептоманията, но не само болезненото разстройство на психиката може да тласне човек към кражба.
В останалите случаи философът Лок е прав – крадецът краде нашия живот. И в някакъв смисъл е почти убиец.
Анна В. Кирьянова
