По един или друг начин – всичко в света ни зависи от Слънцето. Неговият ход и явленията свързани с него в голяма степен определят бита, нравите, потребите и изобщо живота.
Предците ни, като древен народ, добре са познавали небесните тела и нещата свързани с тяхното движение. Затова от незапомнени времена и до днес народът ни знае, отбелязва и зачита определени решаващи дни в годината.
Дни, които бележат не само началото или края на даден сезон, а също и тези дни, дето се явяват преломни.
Такъв – преломен ден е “Преображение Господне”, който, подобно на зимния си “побратим” “Сретение Господне” бележи средата на лятото и времето, след което слънцето – преминало още при 21.06 своя връх – вече осезателно “слиза надолу”. Сутрин то прекарва повече време ниско над хоризонта, светлината е по-мека, сенките са по-дълги, а въздухът често е по-хладен.
И наистина, колкото и горещо да е… освободете се от какъвто и да е предразсъдък и се оставете на полъха.
Направите ли го – не може да не добиете усет за идваща есен.
Разбира се, Църквата, която здраво е стъпила върху народните обичаи, има свое си “виждане” за този ден. Свързано е с откровение Божие в планината Тавор и се почита като “второ Богоявление”
Нека!
Така трябва, защото християнството е чудна приказка за любовта и за свързаните с нея – надежда, вяра и прошка.
Сам Иисус казва:
“С притчи им говоря”
С притчи, защото на всеки се казва, според способността му да чуе и разбере.
Но не само Иисус така говорят и учениците му. Апостол Павел в Първо Послание към коринтяните
3:1-2 казва:
„И аз, братя, не можах да ви говоря като на духовни, а като на плътски, като на младенци в Христа. С мляко ви храних, а не с твърда храна, защото още не можехте да я приемете; пък и сега още не можете.“
Така или инак Преображение Господне, подобно на зимния си “побратим” Сретение Господне – бележи прелом. Време е да ядем първите узрели гроздове и да се готвим за промяната в стремежа да бъдем все по-висши и по-светли същности.
Честито Преображение Господне!
Христо Христов
