Уважаеми, Цветница е, утре започва страстната седмица, в този свят контекст знам колко дребни изглеждат политическите страсти, но тъй като за политическата пропаганда свят ден и дни няма, това означава, че и нашата реакция срещу нея не трябва да спира, защото нашето мълчание е благодатна почва за нейните отровни плодове, трябва да реагираме, защото тези плодове ни унищожават ден след ден, малко, по – малко, почти неусетно. Сега да премина към провокацията за днешния ми пост.
Попаднах тази сутрин на пост на кандидата за депутат от Бургас Николай Кючуков, в който той говори за „новото нормално“. И докато чета, в мен се появява един струва ми се логичен въпрос:
“ Новото нормално “ ли е това, което виждам и доколко е съобразено със закона?
В поста виждам скрийншот — изваден от контекст, без линк, без цялата картина, без възможност аудиторията да види какво всъщност се е случило. Виждам оценки, виждам квалификации, виждам морални изводи, направени върху част от картината.
В 21 век минималният етичен стандарт е елементарен: ако споделяш скрийншот — дай линк. Дай контекст. Дай на хората право да мислят самостоятелно. Дай им цялата информация, а не избрани парчета, които пасват на нечия теза.
Това е уважение към аудиторията. Това е уважение към истината. Това е уважение към закона.
Новите политици не се раждат от декларации.
Новото не е да кажеш „аз съм нов“. Новото е да покажеш ново поведение.
• нови стандарти
• нова прозрачност
• ново отношение към фактите
• ново уважение към гражданите
• нова компетентност
Новото не е да преповтаряш познати модели с по-модерни думи. Новото е да ги надраснеш.
А когато някой говори за „новото нормално“, но използва стари трикове — извадки, фрагменти, емоционални жестове, шум вместо съдържание — това не е ново. Това е рецидив на старото.
Според мен когато някой е активист това не го прави автоматично политик.
Активната гражданска позиция е ценен капитал. Това е енергия, морал, импулс.
Но активистът и политикът са две различни роли.
Да си бил активист е ценен опит. Но това не е автоматичен билет към политическа зрялост. Политиката изисква знания, опит, стратегическо мислене, способност да носиш последствията от решенията си и още купища други качества, за които е необходимо време, за да се изградят, но в много и различни обстоятелства, не само от площадни прояви.
Да си политик, означава да си доказал, че можеш да носиш отговорност, не само умение да се стои атрактивно на сцена.
Предизборната кампания е време за визии, не за битовизми.
Когато страната има нужда от посока, е тъжно да виждаме как част от публичния дебат се свежда до дребни теми, лични спречквания и шум. Това не е политика. Това е разсейване.
Предизборната кампания трябва да бъде място за: идеи, решения, визии, политики, бъдеще, а не за това кой какво е казал в коментарите, кой кого е обидил, кой какъв скрийншот е получил.
Когато претендент за политик гради публичност върху битовизми, това не повишава нивото на дебата — понижава го.
Пиша този пост, за да напомня за необходимостта като общество да се борим за стандарт, който да донесе истинска промяна, а не поредната проява на познатия ни до болка модел нашенски “ стани, за да седна „.
Ако искаме нова политическа култура, тя започва от уважение към фактите, уважение към аудиторията, прозрачност, компетентност, визия, отговорност
Новите политици не се самообявяват за нови. Те показват новото.
И ако някой иска да бъде част от тази промяна, първата стъпка е проста: да не подценява гражданите. Да им дава цялата картина. Да не използва дребни теми за големи жестове. Да не бърка активизъм с политика. И да не очаква, че декларациите ще свършат работата на действията.
По – долу споделям линк към коментираната статия.
Златина Кралева
