Евгени Минчев
/обичащ на всеки кръгъл час/
Празникът на влюбените е най-скъпият и тъп начин да доказваш неща, които не чувстваш. Или чувстваш така, както обществото изисква от теб, или пък повредените ти представи диктуват. Бели покривки, тънкостенни чаши, фалшиво- вежлив персонал, четири очи и две ръце. Останалите две ръце галят телефоните.
Сценката на гукаща самодейност е затрогваща. Прозира едно комсомолско старание и непохватност- все едно трябва да приветстват Цола Драгойчева на президиума на Мавзолея. Девети септември, воистина ви казвам, ми харесваше много повече. Там поне искрено можеше да се посмееш на онзи строй, най- много някоя минцифайка в кафява униформа да те сгледа укорително. И онези „хиляди, маса народ“, така устремени в социалистическото бъдеще, което си беше една искрена или поне добре имитирана любов.
Днешната представа за обич и празник е изтъняла от прелистването на романтичните страници и заблудите в тях. Наздравицата, печеното със сос от гъби и фалшификатът наречен Любов са утрешните тоалетни новини. Бъзззз – тоалетната хартия е сутрешната нелюбовна телеграма от една нелюбовна вечер, факс със задна дата. Сертификат за мимолетност. А повяхналите карамфили или теменужки /дали им е сезона/, се люшкат до зле избрания парфюм и неуместните комплименти, търсени в интернет, копирани и неосмислени. Любов на четири часа! Любов по заместване. На следващият ден идва навикът. Вечният адютант на Любовта, покорен лодкар на течението, което не води доникъде. Затова съветвам най- демократично- празнувайте Любовта всеки ден и навсякъде, без да и отреждате „лист в календара“. Любовта е спонтанност и не се побира в поздравителна картичка. Тя е изискваща, нетърпелива, поучителна. Дорде надпишете картичката и току-виж си отишла. Затова- не я превръщайте в задължителна вратовръзка, куверт в шик ресторант или церемония, която не може да изнесете докрай.
Хранете я с малки залци и лъжички всеки ден. Благодарете и! Почерпете я със слънчев лъч и чаша бира на пейката в парка. Вземете изгоден билет и я заведете на пътешествие, което не струва повече от фръц- фръц вечеря. Изяжте триъгълен сандвич на летището и се слейте с интернационалната тълпа. После объркайте метрото и се озовете в чужд квартал, където са се озовали други влюбени. Седнете на масата на света, погледнете нагоре и се усмихнете.
Освободете се от протоколния дух и създайте момент, не картичка, на която е отредено място в чекмеджето със сметките за ток и вода. От щастие, ходете по вода и бъдете самата вода. Или, както казвам в най- новата си песен- „Обичам те, на всеки кръгъл час, безропотно и търпеливо…“
