Разстрелът на Романови
В нощта на 16 срещу 17 юли 1918 г. в мазето на Ипатиевата къща в Екатеринбург е разстреляно семейството на последния руски император Николай II и негови приближени. Убити са общо 11 души: императорът, жена му – Александра Фьодоровна, четирите им дъщери – Олга, Татяна, Мария и Анастасия, и синът им – престолонаследникът Алексей, семейният лекар, готвачът и други от персонала на семейството.
Разстрела командва Яков Юровски. От неговите ръкописи изследователите възстановяват страшната трагедия, която се разиграва в дома на инженера Николай Ипатиев.
Според документите заповедта за разстрела е доставена на мястото на екзекуцията след полунощ на 16 юли. След 40 минути цялото семейство Романови и слугите им са отведени в мазето на къщата.
„Стаята беше много малка. Николай беше с гръб към мене…“ – спомня си Юровски. – Аз обявих, че Изпълнителният Комитет на Съветите на работническите, селските и войнишките депутати на Урал е постановил да бъдат разстреляни. Николай се обърна и нещо попита. Аз повторих заповедта и изкомандвах: „Стреляй!“ Първо стрелях аз и убих Николай…“
Царят е убит веднага, за разлика от дъщерите му. Командващият разстрела на царското семейство по-късно пише, че момичетата буквално били „бронирани от корсетите с големи брилянти“, затова куршумите отскачали от тях, без да им навредят. Дори с щик не успели да пробият „скъпоценните“ корсажи на девиците.
„Дълго не успявах да спра хаотичната стрелба… Когато най-накрая успях, видях, че много от тях са още живи… Бях принуден един след друг да разстрелям всеки…“ – пише Юровски.
Тази нощ не оцеляват дори царските кучета. Трупа на кучето на великата княжна Анастасия след години открили на дъното на шахтата в Ганина Яма; главата му била пробита, а лапите – счупени.
Френският булдог на княжна Татяна – Ортино, също бил убит жестоко, вероятно го обесили.
Кучето на престолонаследника Алексей – Джой, оцелява по чудо и е изпратено в Англия при братовчеда на Николай II – крал Георг.
Мястото, „където народът сложи точка на монархията“
След разстрела телата са натоварени на камион и закарани в изоставена мина в Ганина Яма, Свердловска област. Там се опитали да ги изгорят, но след това решили да ги хвърлят в шахтата и да ги заринат.
Още на следващия ден в областта тръгват слухове за случилото се през нощта. По-късно един от участниците в разстрела признава, че се върнал на мястото на неуспешното погребване и видял, че ледената вода измила кръвта и замразила телата на убитите….
При втория опит да погребат царското семейство болшевиките били по-внимателни. Районът предварително бил отцепен, телата отново били натоварени на камион, който трябвало да ги откара на по-сигурно място. Но отново ги чакал провал. Камионът изминал няколко метра и заседнал в блатата на Поросенков лог.
Наложило се планът отново да се промени. Една част от труповете закопали край пътя, останалите залели със сярна киселина и ги погребали малко по-надалеч, покривайки ги с дървени трупи. След като Екатеринбург бил завзет от армията на Колчак, адмиралът заповядал веднага да се намерят телата на убитите.
Но съдебният следовател Николай Соколов в Поросенков лог открил само фрагменти от изгорени дрехи и женски плът.
„Това е всичко, което е останало от августейшото семейство…“ – писал Соколов в доклада си.
Съществува версията, че поетът Владимир Маяковски един от първите научил за мястото, където според него „народът сложил точка на монархията“. Известно е, че през 1928 г. той посетил Свердловск, като предварително се срещнал с Пьотр Войков – един от организаторите на разстрела на царското семейство, който вероятно е можел да му даде секретна информация.
След това пътуване Маяковски написал стихотворението „Императорът“, в което има точно описание на „гроба на Романови“.
На първо време новата власт с всички сили се стараела да увери Запада в своята хуманност към царското семейство и че , че то е живо и се намира на тайно място. Високопоставени политически дейци в младата държава се стараели да отклонят отговора или отговаряли мъгляво.
През 1922 г. на Генуезката конференция народният комисар по външните работи Георгий Чичерин заявил на журналисти: „Съдбата на царските дъщери не ми е известна. Четох по вестниците, че се намират в Америка…“
Пьотр Войков отговарял на въпросите с фразата: „Светът никога няма да научи какво сме направили с царското семейство…“
След публикацията на материалите по разследването на Н. Соколов болшевиките признали факта на разстрела. Но подробностите и информацията за погребването на царското семейство оставали тайна.
Окултната версия
Според нея убийството на царското семейство е ритуално; отрязали главата на Николай II, която се пазела в НКВД. За това разказва генерал Морис Жанен, който наблюдавал разследването на разстрела от името на Антантата.
Привържениците на ритуалното убийство имат няколко мотива за него. Вниманието им привлякло името на къщата, където се случило то. През март 1613 г. Михаил Романов, родоначалникът на династията, поел властта в царството в Ипатиевския манастир, край Кострома. След 305 години, през 1918 г., последният руски цар Николай II е разстрелян именно в Ипатиевския дом на Урал, реквизиран от болшевиките специално за разстрела.
Разследващият убийството на царското семейство по поръчение на Колчак генерал-лейтенант Михаил Дитерихс в своето заключение направил извода: „То е било планирано, предварително обмислено и подготвено изтребление на членовете на Романови и близки до тях по дух и вяра лица. Пряката линия на Династията Романови приключи. Тя започнала в Ипатиевския манастир в Костромска губерния и завършва – в Ипатиевския дом в Екатеринбург…“
Прокурорско и църковно разследване
Останките от царското семейство са официално открити през 1991 г. Тогава са открити девет тела, заровени в Поросенков лог. След девет години са открити другите обгорели тела, които вероятно са на престолонаследника Алексей и великата княжна Мария.
Генералната прокуратура в Русия, заедно със специални комисии от Великобритания и САЩ провела много експертизи, включително и молекулярно-генетична. Разшифровани и съпоставени били ДНК на останките от телата и образци от брата на царя Георгий Александрович, и на племенника му – сина на сестра му Олга, Тихон.
Всички изследователи са единодушни, че останките принадлежат на Романови и слугите им.
Руската православна църква обаче отказва да признае останките, открити край Екатеринбург за истински, тъй като тя не била поканена да участва в разследването.
След 2015 г. изследването на останките продължава с участието на комисия, сформирана от патриаршията.
Въпреки нестихващите спорове за останките, още през 1981 г. Романови са обявени за мъченици на РПЦ в чужбина. В Русия това се случва през 2000 г.
Издателство Распер
