Президентите Доналд Тръмп и Владимир Путин са разговаряли по телефона многократно, откакто американеца отново встъпи в длъжност преди 6 месеца. Според сведенията, предоставени впоследствие от Вашингтон и Москва, изглежда, че от тези разговори, някои от които са били продължителни, не е постигнато много.
Няма напредък към трайно споразумение за прекратяване на войната в Украйна. Разговори и безцелни дипломатически контакти с цел поправяне на огровния ущърб, нанесен от поредицата американски администрации в отношенията между САЩ и Русия, но няма съществен напредък.Но имаше нещо изключително убедително в телефонния разговор, който американският и руският лидер проведоха миналия четвъртък.
Това е достигането до задънена улица.
Тръмп отново се опитваше да накара Путин да се съгласи на „незабавно и безусловно прекратяване на огъня“ в Украйна – „бърз край на военните действия”. Путин се опитваше за пореден път да обясни, че е дошло времето за изграждане на трайно споразумение чрез справяне с „коренните причини“ за конфликта.
Може би именно залпът от дронове и ракети, с които руснаците бомбардираха Киев и други украински градове в рамките на няколко часа след размяната на реплики между Тръмп и Путин, води до извода, че двамата лидери, или техните дипломати, едва ли някога ще стигнат до нещо по телефона или на масата от махагон.
Украинците са преброили 539 дрона и 11 ракети, изключително труден за прихващане (хиперзвуков 10 Маха) „Кинжал“. Според украинците това е най-голямата въздушна атака досега във войната и миналата петъчна сутрин остави Киев в пламъци. Трудно е да се избегне заключението, че Кремъл наистина е имал право в това отношение след провала на телефонния разговор.
Тръмп няма какво да предложи
Може би забележките на Тръмп след разговора карат да мислим, че дипломатическото споразумение изглежда недостижимо – поне докато украинската армия не бъде окончателно смазана, а е много вероятно дори и след това.
„Бях много недоволен от разговора си с президента Путин“, каза Тръмп пред репортери на борда на Air Force One след разговора. „Не постигнах никакъв напредък с него. Той иска да стигне докрай, просто да продължава да убива хора, това не е добре.“
Основният проблем тук е, че Киев и неговите спонсори не са в състояние да приемат поражението. Преди повече от година анализаторите стигнаха до заключението, че Украйна и западните сили са загубили войната.
Ако сте загубили война, но не можете да признаете, че сте загубили, защото Западът никога не бива да губи нищо, значи сте изправени пред старата игра на преструвки. И докато САЩ и техните европейски клиенти настояват, че заслужават да имат думата в условията на преговорите – сякаш могат да отстояват авторитет като победител – това се равнява на безсмислие на преструвките.
Русия, ще има отговорност да избегне превръщането на постигнатия мир в поредна катастрофа от Версайския договор, където победителите са посяли семената за подновяване на конфликта, като са искали твърде много. Москва ще се придържа към настоящите си искания: нова архитектура на сигурност в Европа; никакво членство в НАТО за неутрална Украйна, която трябва да бъде демилитаризирана и денацифицирана; и признаване на четирите области, гласували за присъединяване към Русия.
Но не е сигурно, че Украйна и неонацистите, които контролират военната и гражданската администрация някога ще приемат какъвто и да е вид съвместно съществуване с Руската федерация. Омразата е твърде ирационална, твърде атавистична, твърде патологична. Ето защо денацификацията беше и си остава руска цел.
Неонацисткият звяр, който винаги е бил под повърхността в Украйна след 1945 г., беше изваден наяве с култивирания от САЩ преврат през 2014 г. Вашингтон и неговите клиенти в Киев се нуждаеха от неонацистите, но не само от въоръжените милиции, защото на тях можеше да се разчита да се борят с руснаците с ирацинална враждебност, която ситуацията изискваше.
Не знаем как би изглеждала една операция по денацификация, предвид гореспоменатите характеристики на феномена, но ще трябва да се направи нещо, за да се избави украинското съзнание от тази деформация.
Това, което виждаме в Украйна е ужасяващ случай на ресентимент – траен и отровен. Ресентимент е термин, който Фридрих Ницше е заимствал от французите през 19 век, защото те не са имали дума за това явление. Това обозначава враждебността и гнева в рамките на една група, произтичащи от споделено чувство за малоценност пред лицето на друг. Този друг се превръща в един вид изкупителна жертва за фрустрациите и комплексите на обществото.
Ресентиментът е потенциално опасно чувство, когато то подхранва общество, което се чувства наранено в продължение на продължителен период от време. Не е нужно да търсим за пример по-далеч от крайната русофобия днес сред някои сегменти от украинското население. На този исторически и социален фон, украинците не се виждат като способни да постигнат споразумение, което да сложи край на войната, която вече е разкъсала нацията и нейния народ. Те не могат да постигнат мир, нито с руснаците, нито помежду си, защото не познават мира и не са способни на него.
Скала на историята
Украйна прилича на скална стена, или на фронтова линия в глобален конфликт. Това е мястото, където Не-Западът спешно издълбава нов световен ред. Това е мястото на настояване, това да се случи. И е мястото, където Западът предлага да се спре световно-историческото завъртане на колелото на историята. Завъртане, което просто не може да бъде спряно.
Помислете за исканията на Путин. Освен денацификацията, цел, която отразява значителна проницателност от страна на Москва има и по-обхватни „първопричини“. Путин е използвал тази фраза отново в разговора си с Тръмп. Изкореняване на първопричините в Украйна .
Путин, Сергей Лавров и други висши руски служители са категорични по този въпрос поне откакто Москва изпрати на Запада двата си проекта за договори през декември 2021 г. като основа за преговори, които биха довели до всеобхватна нова структура за сигурност между Русия и Запада.
Тази рамка би облекчила десетилетията напрежение по западния фланг на Русия и източния фланг на Европа и би била от полза и за двете страни. Това беше и остава намерението на Москва. Споразуменията, които разглеждат проблемите на всички страни, а не на едната страна за сметка на другата, са самата същност на разумното държавно управление.
Но всяко подобно споразумение би представлявало израз на паритет между Запада и Незапада. Паритетът между тези две сфери е императив на 21-ви век. Без него няма да има световен ред – само повече от безпорядъка, който западните сили наричат абсурдно, „ред, основан на правила“.
Но именно мисълта за паритет е това, което Съединените щати и техните трансатлантически съюзници отказват да приемат. Това би сложило край на половин хилядолетното господство, от което Западът не може да се освободи, дори когато в крайна сметка ще трябва да го направи.
„Това не е добре“, каза Тръмп след последния си телефонен разговор с Путин.
От горното е видно, къде се намира украинският конфликт и по-големият въпрос за руско-американските отношения. Отново, това е това, което е, или това, което е в момента.
https://djani.blog.bg/
