Тръпна в очакване да нападнем най-после Русия.
Малко изоставаме, но ще наваксаме.
Сега стягаме катърите за предислоциране на пехотата ни към границата и с един марш да навлезем в руските степи, защото другата транспортна техника като БТР, БРДМ-и и прочие подарихме на украинците.
Десетте ни моряци имат много важни задачи за целта.
Шестимата помпат едната ни гумена лодка с помпа от „Москвич“. Лодката ни е подарена от САЩ, като великолепен дар за партньорството ни,а пък другите четири души лепят втората, че била пукната, ама туткала съхнел бавно и ще се включи по-късно.
Специалисти пък от тила, начело с военният ни министър, бродят из консервираните ни въглищни рудници на „Балканбас“ да търсят въглища за единственият ни Ф-16 пък белким литне най-после.
Източно-маришките били с по-ниско октаново число.
Оказа се, че американците са му сложили албански двигател, обърквайки местоположението след грешка на GPS -а им къде е България.
Нали знаете защо първият албански изтребител падна?
Защото му свършил кюмюра.
А премиер-министътрът ни поискал от министъра на културата да му осигури доспехи и шлем от музея, че щял да е начело на армията ни.
Научавайки това, Путин си преместил кабинета в Томск, някъде в средата на Сибир.
Напрееед! Българи-юнаци!
П.П. Вече на тихият фронт действа Христо Грозев, но това само за ваша консумация.
Енчо Иванов
