Чух че отворено общество щяло да снесе едни 23 мимиона еврака за инфилтриране на полово разнообразна култура. Та гледам да се включа. Започвам:
Как се пише приказка по НПО образец
Якоб и Вилхелм Грим решили да напишат приказка. Заложили на нещо весело, в което да няма консумация на деца и мъчителна смърт на жени в пенсионна възраст, предизвикана от изгаряне. Нещо с животни, но без да се готвят. Без умираници и тем подобни феодални тъпотии.
– Брат ми – предложил Якоб, – дай да напишем приказка за животни, които свирят и пеят.
– Ура – съгласил се Вилхелм. – Страхотна идея! И освен да свирят, да могат да решават тригонометрични уравнения.
Якоб малко се ядосал на глупавото предложение на брат си, но нали го обичал, решил да замълчи и да остави тъпата идея да се провали от само себе си. Затова продължил по същество:
– Ще кръстим приказката „Бременските музиканти“.
– А защо не „Мюнхенските“? – учудил се брат му.
– Защото… така – нищо смислено не могъл да измисли Якоб. – Защото… какво му е на Бремен?
– Че то и на Мюнхен му няма нищо. Или да кажем на Дюселдорф? Да не говорим за от Гармиш-Партенкирхен.
– Как ти звучи „Гармиш-Партенкирхенските музиканти“? – почукал с пръст по челото си Якоб. – Плюс това тези музиканти освен, че са животни все отнякъде трябва да идват.
– Тогава – продължавал Вилхелм, – да ги оставим да идват откъдето си искат, защото ако тешат могат да дойдат и от Афганистан, и да кръстим приказката „Бременните музиканти“. Нещо като заявка за нов живот. Хем музика, хем живот. И намек за секс, разбира се. Нали знаеш, че сексът много продава?
– Не може! – ядосал се Якоб. – Музикантите са от мъжки пол, а хората, че дори и животните от мъжки пол… дори най-смахнатите животни, не могат да са бременни.
– Могат! – заинатил се Вилхелм. – Могат и един ден историята ще го докаже. По цяла Германия ще се мъкнат бременни мъже. Музиканти, художници, компютърни специалисти. Ще видиш. Със сигурност ще стане, но още не му е дошло времето.
– Не му е дошло времето – смънкал Якоб. – А какво е това „компютърен специалист“?
– Де да знам – признал си Вилхелм. – Хрумна ми спонтанно и реших да го кажа, защото ми прозвуча добре.
На Якоб много му харесало определението „компютърен специалист“ и веднага се размечтал как направи приказка, в която да убие един-двама в схватка с Шварцвалдски вълци.
– Сетих се! – прекъснал мислите му Вилхелм. – Да ги кръстим „Временните музиканти“? Нещо като музиканти по заместване. Създава се усещане за преходност и лекота. М?
– По-добре „Бременните компютърни специалисти“? – решил да му се подиграе Якоб.
– Щом казваш, няма да ти противореча! – зарадвал се Вилхелм. – „Временно бременни компютърни специалисти по заместване“. Супер! Такава страхотна приказка ще стане, че хората и след двеста години ще я четат и препрочитат.
Какво е станало по-нататък, историята не казва, но е сигурно, че само двеста години по-късно Германия се напълнила с бременни компютърни специалисти от всякакъв пол, които без да са музиканти, могат перфектно да се самоопределят в ми бемол минор, разбира се.
Ако посоката ви харесва пращам IBAN на лично
Емил Йотовски
