И въпреки асоциацията с шедьовъра на Кубрик, метафората е безупречна. В либералния, прогнил от разврат и страсти Запад, шеф на огромна компания си подава на мига оставката, по етични и морални съображения, свързани с извънбрачна връзка. Под обществен натиск.
А в българския шизо- консерватизъм, разиграван най-често от улични и политически психо-патриоти, истинския либерален дух е намерил здрава почва. Ако си виден политически лидер, например, и не осемениш всички жени в клетата република, ти не си никакъв провинциален бек. Нищо даже не си! И ако нямаш няколко официални любовници, които всички да познават и няколко десетки извънбрачни деца ( около 100 и нагоре, както ми се хвалеше с гордост и доскоро един настоящ псевдо-политик), ти си нищожество. Жените са за тая работа – поучава ме човека. За нищо друго не стават. Блъскаш и слушат – казва с опиянение и възторг чудомировия герой-политик. И въздиша тежко.
Либералното психо цъфти и процъфтява из нашите патриотични земи и мисля, че само тук ще намери добра почва. Имаме налице голяма бедност, огромна задлъжнялост и пълна зависимост на всеки от всичко – политическа и олигархично-мафиотска. Иначе, уж всеки гледа с широко отворени очи и почти здрав разум. Гледа и тъпее, като Доньов глупак.
Но нищо не вижда! А така му се иска…
Николай Марков
