Всеки ден напоследък чуваме от водещите на политическите предавания в различните телевизионни и радио-канали неизменно един и същи въпрос – защо Пеевски съобщава всички новини в аванс, които после се случват. Така зададен самият въпрос вече е признание за ролята на депутата от ДПС Делян Пеевски, който в последните три месеца се превърна във водещата фигура на българския политически живот. При това с мълчаливото съгласие на всички участници в този процес.
ПЕЕВСКИ “СНАСЯ” НОВИНИТЕ
Искате да научите какво ще стане в държавата – слушайте Пеевски. И това вече се налага като аксиома – журналистите си намериха точния човек, който по един адекватен, систематичен и разбираем начин пълни съдържанието на медиите. Изпреварва събитията, защото умее да следва логиката им, нерядко защото е част от тях и в този смисъл е носител на информация.
От Пеевски научаваме за конституционната и съдебната реформа, за мястото на главния прокурор, за антикорупционния закон, за промените в службите, за военната помощ за Украйна, за ДДС-то, за ресторантьорите, за националния празник, за „Лукойл“, за Руската църква, за бонус-донос…, а когато една сутрин съобщи, че земеделските протести ще спрат до обяд и това се случи – медиите буквално изпаднаха в ступор. И изплува резонният въпрос – Денков или Пеевски е премиерът в държавата. Разбира се и за Пеевски, и за Денков такъв въпрос не стои.
Но пък вече е традиция подписът на Пеевски да стои редом до този на Кирил Петков, Христо Иванов и Бойко Борисов под най-важните законопроекти – нещо, което дори и в кошмарите си ПП и ДБ не са сънували.
ОТРЕДЕНА МУ Е СПЕЦИАЛНА РОЛЯ
За да разберем и анализираме този феномен, трябва да се върнем в деня на избирането на правителството на акад. Денков (06.06.2023), когато изненадващо лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ и депутатът Делян Пеевски гласуваха „за“, изтъквайки, че е това не е подкрепа за състава на кабинета, а за обещаната конституционна реформа. И до сега не са отстъпили от тази позиция. Още тогава от ДПС дадоха знак, че на Пеевски е отредена специална роля. В първия момент в дясно приеха тази непоискана подкрепа като провокация към избирателите. Мнозина и днес продължават да мислят така.
В парламента обаче Пеевски постепенно изплува от зоната на мълчание, в което бяхме свикнали да го виждаме, и пое тихо и кротко диригентските функции. Самото конструиране на това странно Народно събрание мина през кабинета на ДПС и с невидимата, но решаваща роля на Пеевски. Изведнъж всички видяха качествата му на парламентьор, на парламентарист, на държавник, на диалогичен човек, който умее да тушира антагонизми. И най-важното – да дава решения, да сочи изход. Пред кабинета му се заредиха на опашка депутати, които разбраха, че ако искат даден проблем да бъде решен, трябва да почукат точно на тази врата.
За мнозина анализатори това е обезличаване на ПП и ДБ, дискредитиране на управляващата коалиция. Боряна Димитрова от Алфа Рисъч изтъква: „Колкото по-видима е подкрепата на ДПС, толкова по-висока цена плащат ПП-ДБ, колкото по-явно Пеевски подкрепя всеки един от законопроектите, толкова повече електоралната тежест на ПП-ДБ олеква.“ В такива случаи хората казват – който не знае стъпките, не се хваща на хорото…
„Пеевски беше стигматизиран като лошото дете, но пред очите ни ролята му стана много по-патриархална, държи се като много зрял човек, който разбира, контролира, дирижира огромната част от сложните процеси в обществото“, е оценката на антрополога Харалан Александров, която дава точна картина на това, което наблюдаваме.
ВЪРНА ДПС В ИГРАТА
В абсолютната си политическа несъстоятелност Кирил Петков и компания се оказаха неспособни да овладеят механизмите, по които да се завърти ротационното кормило на държавата. Пеевски им помогна. При това спокойно, без паника и високомерие – влязоха в преговори с него, без изобщо да се притесняват какво мислят избирателите им за това “греховно съешаване” и с колко ще олекне електоралната им тежест. Те просто нямаха друг изход. А той пък използва тази ситуация, за да върне ДПС в играта, да позиционира Движението така че, без да е участник в изпълнителната власт, да бъде в основата всички национално-отговорни решения с оглед на новото позициониране на България на геополитическата карта. Пеевски извоюва и уважителното отношение към ДПС, изтъквайки: “Когато се дава някаква идея, за нас е логично да се консултира, ако искат подкрепа”. И партньорите вече знаят – за да мине нещо в парламента, трябва да получи санкция от ДПС. И това става публично, не тайно, не задкулисно. ДПС минава през парадния вход и заслугата за това е на Пеевски.
ПП-ДБ В КАПАНА НА СГЛОБКАТА, А ПЕЕВСКИ ДА ХВЪРЛЯ ШАПКА
Христо Иванов, който изгради цялата си политическа кариера върху анатемата на ДПС, Доган и Пеевски, мотивира настоящия си “достлук” с Пеевски така: “Започнахме нов политически преход, трябва ни широка подкрепа. Задачата на този парламент е да рестартира парламентарната република”. Така съзнателно или не, съпредседателят на ДБ публично постави ДПС на пиедестала на реформаторската партия, без която новият преход е неосъществим. А дружеските му контакти с Пеевски, за които свидетелстват депутати, и новото му уважително отношение към Ахмед Доган, доказват правилото на лорд Палмерстън, което обобщава механизмите и в политиката: Англия няма вечни врагове или вечни приятели, а само вечни интереси. (Да припомня, че първият, който заговори за рестарт на държавата бе именно Ахмед Доган.“Рестартът на демократичния модел, съчетан с моралния императив, е нежният, но неизбежен изход от тази ситуация. Кога и как ще се получи това, зависи от зрелостта на политическия елит и на гражданското общество“, каза Доган в края на 2019 година. Сега излиза, че идеите му са прегърнати от онзи, който преди три години висеше на оградата оградата му в „Росенец“.)
Не-коалицията не може да съществува без ГЕРБ, а пък ГЕРБ не иска да играе без ДПС. Така ПП-ДБ падна в капана на евроатлантическата сглобка и вече няма мърдане. За Денков, Василев и Петков остава да чакат знак от Пеевски дали дадено тяхно решение ще получи реалне живот или не. В медиите на Прокопиев вече няма нищо негативно за депутата, когото до скоро обливаха с кални потоци.
Във форума на „Дневник“ чета:
“Видно е за всички, че без г-н Пеевски десните демократични сили няма да могат да проведат успешна съдебна реформа, рестарт на парламентарната република, отстраняване на Гешев и т.н. и т.н.
В края на краищата от г-н Пеевски зависи дали ще победим оня зелен чорап, онази ушанка пРезидентът Радев!
Затова, моля! Крайно наложително е форумното гражданско общество да забрави думи като Шиши, въпроси като КОЙ? и т.н., защото те обслужват путинската пропаганда!”
Е, Пеевски може да хвърля шапка.
В ДПС НЯМА НИЩО СЛУЧАЙНО
И сега стигаме до въпроса защо точно на Пеевски беше поверена тази роля?
В ДПС няма нищо случайно. Това е абсолютно премерен ход, предприет в точното време, от точния човек за точния изпълнител. За някои може да е провокативен, но който познава механизмите на действие в ДПС е наясно, че това е съзнателно наложено поведение.
От една страна ДПС казва: Искате да работите с нас, ще приемете нашите представители като равни.
От друга страна Движението демонстрира последователност спрямо от един основен принцип – то не предава кадрите си и държи на тях особено, когато са атакувани. По време на цялата сага “Магнитски” ДПС отстоя позицията си – за нас Пеевски няма проблем със съдебната система. Това и до днес е така.
ДОГАН ГО ПУСНА САМ ДА СЕ ДОКАЗВА
Да, проблемът на Пеевски не бе съдебен, а репутационен. И Доган реши да го пусне да реши сам този проблем с тези, които съсипаха репутацията му пред последните 10 години. Заложи на работохолизма му (Пеевски идва в парламента сутрин в 7.00 и си тръгва последен), на организаторските му качества и на стабилните му познания по функционирането на държавната машина. Даде му шанс да се докаже, да демонстрира пред всички на какво е способен. И не сбърка.
Само за два месеца “репутацията на Пеевски бе „избелена“ от същия този политически елит, който преди това публично го заклеймяваше”, написа Петър Чолаков в коментар за Дойче Веле. А това означава, че Пеевски вече е приет и от евроатлатническите ни партньори. От неговите уста най-често чуваме категоричното: “Евроатлантическият път на България е необратим”.
Така Пеевски пише собствената си политическа история, реабилитиран, на базата на качествата си, от бившите си политически палачи.
От психологическа гледна точка е интересно да се наблюдава, че той не проявява реваншизъм към тях. Не се забелязват дори наченки на някакъв вид отмъщение за това, което са му причинили. Те пък си мълчат за “греховете” към него, за доносите, пращани на „Козяк“ и в САЩ. Това неписано публично помирение балансира политическите процеси, отваря възможности за търсене на изход и от най-заплетените ситуации. Пеевски се оказа подготвеният човек именно за управление на тези баланси.
Американците залагаха на харвардците, а събитията наложиха Пеевски като техния човек. Игра на съдбата…
А КЪДЕ Е КАРАДАЙЪ
Журналистите често питат – а къде е Карадайъ, опитвайки се да ги противопоставят. ДПС е строго йерархична партия. Както при избора на кандидат-кметовете се видя безпрекословната воля на почетния председател Ахмед Доган, така и във функционирането на партийното ръководството действа създаденото от него равновесие – Пеевски ще работи в парламента, а Карадайъ – сред структурите в партията. Това не е двувластие, а изпълнение на макс на задачите и отговорностите, които ДПС си е поставило като цел.
Доган обича да казва, че в политиката нищо не се дава даром. И съветва своите: “Бъдете търпеливи, но не до степен да губите свободата си”. Умните, които са разчели правилното този код, знаят как да действат.
И го правят.
https://epicenter.bg/
