Елена Гунчева - Гривова
Все си мисля, че ако имаше демокрация, трябваше да ни питат за важните решения. Глас народен – глас Божи. Да, ама не! Никой не ни пита за нищо. Нито за увеличаване на цените, нито за това дали да има чужди военни бази в България, нито дали да влизаме в ЕС и в НАТО, дали да сме член на СЗО или не, дали да сме на пропорционална, а не мажоритарна система.
Народът е последна дупка на кавала. Броят ни за живи само за данъци, такси, цени и когато трябва да се гласува, за да се създаде убеждението, че има някаква народна воля и по този начин да си легитимират властта.
Защо никой не ни пита дали искаме в ЕС? Вероятно, ако ни бяха питали, щяхме да искаме. Тогава не знаехме това, което знаем сега. Условията са променени радикално. А ние сме вътре не само с двата крака, но и с кал до под носа. А блатото става все по-смърдящо.
Защо никой не ни пита дали искаме еврото? Може пък и някои да го искат? Питайте ни, бе! Или ви е страх. Ето това е – страх ви е. От толкова много лъжи и манипулиране на общественото мнение и вие не знаете къде сте, толкова сте се оплели като свински черва. И ви е страх, че народът може да вземе решение, което да не ви хареса. А властта е толкова сладка, нали?
С референдуми не може да се управлява. Но може да се гради държава. За важните въпроси. Другото е, че трябва да се въведат строги изисквания към гласуващите – минимум средно образование, грамотност, да са си платили данъци и осигуровки. За да знаем, че ще избират разумно, а не срещу петдесет лева или закриване на вересиите на село.
Всъщност, ако не ни питате, плашете се от тишината, а не от протестите. Защото лъвът мълчи, когато дебне плячката….
Елена Гунчева-Гривова
