Впечатлението ми е, че действието се развива в бардак, а не в парламентарна комисия.

Смятам, че за 30 години слушане на политически пледоарии, би трябвало да сме се научили да разпознаваме конструктиванта реч от политическото дърдорене.

Искам да направя много явна разлика между политическо ГОВОРЕНЕ и политическо ДЪРДОРЕНЕ.

Първото има определена структурирана рамка, то си е „жанр“ в съвремената риторика и не се приема за порок.

Но повярвайте ми, политическото ДЪРДОРЕНЕ може да ми докара гадене с повръщане. Няма да слагам тук претенции, че политиците в парламента, които не слизат от банката защото просто еректират в удоволствието гласа им да звучи на микрофона, би трябвало да имат елементарно правилна Българска реч и да се освободят от паразитния си диалектизъм.

Ще прощавате, но наистина се напъвам да разбера някои говорещи БЪЛГАРИ. Този господин Божанков е извадка на вулгаристичен и лишен от начало и край език Не български.

Започне ли да говори, нито схващам цел на изречение, нито посока на действие, нито представяне на тезис, нито защитата му, накрая в устата остава един вкус на бонбонки КРЪЦ-КРЪЦ – произвежда шум, но няма вкус.

Къде ги учат тия работи нашите политици?

Значи, Бойче е прост, но този е опитал да завие свещената си простота в кичозни целуфани. В крайна сметка впечатлението ми е, че действието се развива в бардак, а не в парламентарна комисия.

Отвратително!